Главна страница
Светейшият Патриарх

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил


Общуването на Църквата с външния свят е особена и неразделна част от православната мисия. Това служение не винаги е пряко проповядване на Божието Слово. То обаче помага на милиони хора да видят Православието от различни гледни точки, включително и да усетят красотата и силата на Православието.


Обща биографична справка

1.jpg

Светейшият Патриарх Кирил (в цивилния живот Владимир Михайлович Гундяев) е роден на 20 ноември 1946 г. в Ленинград.

Баща – Михаил Василиевич Гундяев, свещеник, починал през 1974 г. Майка – Раиса Владимировна Гундяева, учителка по немски език в училище, през последните години от живота си домакиня, починала през 1984 г. По-големият му брат – протойерей Николай Гундяев, е професор в Петербургската духовна академия, почетен предстоятел на Преображенския катедрален храм в Санкт-Петербург.

Дядо му – свещеник Василий Степанович Гундяев, заточеник в лагера Соловки, заради активната си църковна дейност и борбата си с обновленския разкол минал през затвори и интернирания през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ в.

След завършване на 8 клас на средното училище Владимир Гундяев постъпва в Ленинградската комплексна геоложка експедиция на Северозападното геоложко управление, където работи от 1962 г. до 1965 г. като картограф техник, съчетавайки работата с образованието в средното училище.

След като завършва гимназия през 1965 г., той постъпва в Ленинградската духовна семинария, а след това и в Ленинградската духовна академия, която завършва с пълно отличие през 1970 г. с кандидатска степен по богословие.

На 3 април 1969 г. митрополит Ленинградски и Новгородски Никодим (Ротов) го подстригва в монашество с името Кирил. На 7 април е ръкоположен за йеродякон, а на 1 юни същата година – за йеромонах.

От 1970 до 1971 г. е учител по догматическо богословие и помощник-инспектор в Ленинградската духовна академия и семинария; в същото време е личен секретар на Ленинградския и Новгородски митрополит Никодим и класен ръководител на 1-ви клас на семинарията.

На 12 септември 1971 г. е издигнат в сан архимандрит.

От 1971 до 1974 г. е представител на Московската Патриаршия в Световния съвет на Църквите в Женева.

От 26 декември 1974 г. до 26 декември 1984 г. е ректор на Ленинградската духовна академия и семинария.

На 14 март 1976 г. е ръкоположен за епископ Виборгски.

На 2 септември 1977 г. е издигнат в архиепископски сан.

От 26 декември 1984 г. е архиепископ Смоленски и Вяземски.

От 1986 г. е управляващ енории в Калининградска област.

От 1988 г. е архиепископ Смоленски и Калининградски.

От 13 ноември 1989 г. до 2009 г. е председател на Отдела за външни църковни връзки, постоянен член на Светия Синод.

На 25 февруари 1991 г. е издигнат в сан митрополит.

От 6 декември 2008 г. е местоблюстител на Патриаршеския престол.

На 27 януари 2009 г. е избран от Поместния събор на Руската Православна Църква за Патриарх Московски и на цяла Русия.

На 1 февруари 2009 г. се извършва интронизацията на Светейшия Патриарх Кирил.

Образование. Трудове под ръководството на митрополит Никодим (Ротов)

2.jpg

След като завършва 8-ми клас средно училище, Владимир Гундяев постъпва в Ленинградската комплексна геоложка експедиция на Северозападното геоложко управление, където работи от 1962 г. до 1965 г. като картограф-техник, съчетавайки работата с образованието в средното училище. След като завършва училище през 1965 г., Владимир възнамерява да постъпи във физическия факултет на Ленинградския университет и вече като получи висше светско образование, да се посвети на духовното служение. Въпреки това по-големият му брат Николай, който по това време учи в Ленинградската духовна семинария, му урежда среща с Ленинградския митрополит Никодим (Ротов). Тази среща става решаваща в съдбата на бъдещия Патриарх: митрополит Никодим го съветва да постъпи направо в семинарията.

3.jpg

В началото на 1966 г. митрополит Никодим назначава Владимир за свой личен секретар. След като си е създал мнение за изключителните способности на студента Гундяев, митрополитът поставя условие – ускорено овладяване на знанията: Владимир трябва за една година да усвои материала и да издържи изпити за 2 курса. От това време започва църковното служение на Владимир Гундяев, наситено с непрестанен труд и непрекъснато нарастващ списък на отговорностите. Пример за него е 36-годишният митрополит Никодим, който заедно с ръководството на една от най-големите руски епархии едновременно оглавява Отдела за външни църковни връзки на Руската Църква – ОВЦС, който по същество играе ролята на център за вземане на решения относно вътрешната и външната политика на Църквата през онези години.  

На 3 април 1969 г. митрополит Никодим подстригва Владимир за монах и му дава име в чест на равноапостолния Кирил, просветителя на славяните. На 7 април – празника Благовещение на Пресвета Богородица, той го ръкополага за дякон, а на 1 юни същата година – за свещеник.

През годините на съвместна работа с митрополит Никодим, придружавайки владиката и опознавайки на практика международната дейност на Руската Църква, бъдещият Патриарх участва в заседанията на Третия общохристиянски конгрес за мир в Прага, Четвъртата асамблея на Световния съвет на Църквите (ССЦ) в Упсала (Швеция), в заседанията на Централния комитет на ССЦ и младежките комисии на Християнската мирна конференция.

През 1970 г. йеромонах Кирил завършва за 4 години 8-годишния цикъл на обучение в Ленинградската духовна академия и семинария с отличие и със степен кандидат на богословските науки.

От 26 декември 1974 г. до 26 декември 1984 г. заема поста ректор на Ленинградските духовни училища.

Външноцърковна дейност след завършване на академията

4.jpg

През 1971 г. митрополит Никодим възлага на йеромонах Кирил да вземе самостоятелно решение за влизането на богословските училища на Руската Православна Църква в Синдесмос (англ. SYNDESMOS) – Световното братство на православната младеж. Синдесмос е основан през 1953 г. по инициатива на православни богослови и църковни ръководители, вкл. протоиереите Йоан Майендорф и Александър Шмеман, и първоначално действа само в Западна Европа и САЩ.

От 1964 г. организацията включва представители на православни духовни образователни институции в Източна Европа.

Решението за влизането на Руската Църква в Синдесмос е трябвало да бъде взето от йеромонах Кирил по време на самото събрание на Синдесмос, на което той пристига с две официални писма, вече подписани от митрополит Никодим – в едното пише, че РПЦ се присъединява към тази организация, а в другото – че „решението се отлага". Той прави избора си сам – богословските училища на Московската Патриаршия се присъединяват към Синдесмос. Йеромонах Кирил е избран за член на изпълнителния комитет на Синдесмос. Това е първото му дипломатическо послушание.

На 12 септември 1971 г. – празника на благоверния княз Александър Невски, йеромонах Кирил е издигнат в сан архимандрит, а на 19 октомври същата година Светият Синод го назначава за представител на Московската Патриаршия в Световния съвет на Църквите в Женева.

Архимандрит Кирил участва активно във всички мероприятия на Световния съвет на Църквите. От 1975 г. той става член на централния и изпълнителния комитет на Световния съвет на Църквите и до 1998 г. участва в тяхната работа, без да пропусне нито едно заседание. През първата половина на 70-те архимандрит Кирил става постоянен участник в богословските диалози на Руската Православна Църква с представители на други конфесии. Трите години, прекарани в Женева, дават на бъдещия Патриарх не само богат опит в църковно-дипломатическата област, но и възможност за комуникация с руското духовенство и вярващите в чужбина.

Служението в Смоленско-Калининградската катедра (1985 - 2009)

5.jpg

По време на пребиваването на митрополит Кирил на Смоленско-Калининградската катедра са открити 166 енории (94 в Смоленск и региона, 72 в Калининград и региона). 52 православни Църкви са възстановени и са построени 71 нови.

През 1989 г. е открито Смоленското духовно училище, което през 1995 г. е преобразувано в Смоленска духовна семинария.

5_2.jpg

От 1998 г. действа Междуепархийското духовно училище, обучаващо ръководители на църковни хорове, катехизатори, иконописци и милосърдни сестри. Повечето енории на епархията имат неделни училища. Разполагат с православни гимназии и детски градини.

От 1992 г. учебният предмет Основи на православната култура се преподава в държавните училища в Смоленска и Калининградска област.

Председател на Отдел за външни църковни връзки – ОВЦС (1989-2009)

6.jpg

Като председател на ОВЦС митрополит Кирил се занимава със законодателна дейност, като представлява Руската Православна Църква в комисиите за разработване на Закона на СССР „За свободата на съвестта и религиозните организации“ от 1 октомври 1990 г., Закона на РСФСР „За свободата на религията“ от 25 октомври 1990 г. и Федералния закон на Руската Федерация „За свободата на съвестта и за религиозните сдружения“ от 26 септември 1997 г.

Друг документ, за създаването на който митрополит Кирил е положил огромни усилия, е „Основи на учението на Руската Православна Църква за човешкото достойнство, свобода и права“.

Участва в много международни обществени и мироопазващи инициативи, включително е ангажиран в разработване на църковната позиция и действия по опазване на мира по време на събитията от август 1991 г. и октомври 1993 г.

Митрополит Кирил е един от инициаторите за създаването на Световния руски народен събор през 1993 г. Участва и изнася ключови доклади (1993-2008). От момента на избирането му за Патриарх е председател на СРНС (от 2009 г.).

Като председател на Комисията на Светия Синод за възраждане на религиозното и моралното образование и благотворителността, инициира създаването на синодалните отдели за религиозно образование, социално служение и благотворителност, за взаимодействие с въоръжените сили и правоприлагащите органи.

Автор е на „Концепцията за възраждане на благотворителността и религиозното образование“, приета от Светия Синод на 30 януари 1991 г. Разработва и представя за одобрение на Светия Синод „Концепцията за взаимодействие на Руската Православна Църква с въоръжените сили“ през 1994 г. От 1995 до 2000 г. ръководи разработването и представя на Юбилейния архиерейски събор от 2000 г. „Основите на социалната концепция на Руската Православна Църква“.

Участва активно в нормализирането на църковната обстановка в Естония. Във връзка с това посещава Антиохийската и Йерусалимската Патриаршии (пътувания до Ливан, Сирия, Йордания и Израел през 1996 г.). Участва в преговори с представители на Константинополската Патриаршия в Цюрих (Швейцария) през март и два пъти през април 1996 г., в Солун, Талин и Атина (1996 г.), в Одеса (1997 г.), в Женева (1998 г.), в Москва, Женева и Цюрих (2000 г.), във Виена, Берлин и Цюрих (2001 г.), в Москва и Истанбул (2003 г.); посещава няколко пъти и Естония, където преговаря с представители на правителството, парламентарни депутати и бизнес общността на страната.

На 23 декември 1998 г. по инициатива на митрополит Кирил ОВЦС е домакин на среща на ръководителите и представителите на традиционни руски религиозни общности: Руската Православна Църква, общностите на последователите на исляма, юдаизма и будизма. На срещата е взето решение за създаването на Междурелигиозен съвет на Русия с постоянен секретариат и са избрани петима членове на президиума: митрополит Кирил, върховният мюфтия Талгат Таджудин, мюфтията Р. Гайнутдин, главният равин на Русия Адолф Шаевич и Пандито Хамбо Лама Дамба Аюшеев.

Участва активно в мироопазващи действия в Югославия. По време на войната посещава Белград няколко пъти, преговаря с ръководството на тази страна, инициира създаването на неформална международна християнска миротворческа група за Югославия (Виена, май 1999 г.) и свикването на международна междухристиянска конференция на тема: „Европа след кризата в Косово: по-нататъшни действия на Църквите“ в град Осло (Норвегия) през ноември 1999 г.

Той е главен докладчик на парламентарните изслушвания, посветени на „Основите на социалната концепция на Руската Православна Църква“ (Москва, 2001 г.), и по темите „Религия и здраве“ (Москва, 2003 г.), „Подобряване на законодателството за свободата на съвестта и религиозните организации: практика на прилагане, проблеми и решения” (Москва, 2004 г.).

Инициира диалог с европейските организации в Брюксел и създаването през 2002 г. на Представителство на Руската Православна Църква в европейските международни организации.

Взаимодействие с поместните Православни Църкви

7.jpg

Митрополит Кирил полага изключително много усилия за развитието на двустранните контакти между Руската Църква и всяка една от поместните Православни Църкви.

Той е първият представител на Руската Православна Църква в „Синдесмос“, Световното братство на православните младежки организации. От 1971 до 1977 г. е член на Изпълнителния комитет на „Синдесмос“; участник в VIII (Бостън, 1971 г.), IX (Женева, 1977 г.), X (Финландия, 1980 г.) и XIV (Москва, 1992 г.) генерални асамблеи на тази организация; участник в първата Предсъборна всеправославна конференция (Шамбези, 1976 г.) и Междуправославната комисия за подготовка на Светия и Велик Събор на Православната Църква (Шамбези, 1993, 1999 гг.); главен докладчик на православната консултация „Общо разбиране и визия на Световния съвет на Църквите“ (Шамбези, 1995 г.); участник във Всеправославната консултация по икуменизма (Солун, 1998 г.) и Срещата на главите на поместните Православни Църкви за лечение на българския църковен разкол (София, 1998 г.); участник в общоправославното честване на двухилядолетния юбилей на християнството във Витлеем на 7 януари 2000 г.; участник в преговорите между Московската и Константинополската Патриаршии (Истанбул, 1977 г., Женева, 1978 г., Истанбул, 1990 г., Москва, 1991 г., Истанбул, 1993 г.) и редовни консултации по актуални проблеми между двете Църкви; провежда лично преговори с Константинополската Църква в Естония и с Румънската Православна Църква по проблема с Бесарабската митрополия в Молдова (два пъти през 1997 г. в Женева и в Кишинев през 1999 г.).

През 2005 г. в качеството си на ръководител на делегацията на Руската Православна Църква участва в интронизацията на Патриарх Теофил III в Йерусалим.

Като председател на ОВЦС посещава всички поместни Православни Църкви, включително придружава Светейшия Патриарх Пимен и Светейшия Патриарх Алексий II по време на техните пътувания в чужбина.

Като предстоятел на Руската Православна Църква Светейшият Патриарх Кирил официално посещава поместните Православни Църкви: Константинополската (2009 г.), Александрийската (2010 г.), Антиохийската (2011 г.), Йерусалимската (2012 г.), Българската (2012 г.), Кипърската (2012 г.), Полската (2012 г.) и Еладската (2013 г.).

Междухристиянски отношения и сътрудничество

Патриарх Кирилл

През 90-те години на XX век митрополит Кирил и ОВЦС разработват нова стратегия за изграждане на отношенията с инославния свят, която е одобрена на юбилейния Архиерейски събор през 2000 г. Задачата на православните християни е да възстановят единството на Вселенската Църква въз основа на неповредената истина, т.е. на Православието.

Диалогът между Руската Православна Църква и инославните християни се гради по няколко линии. Първо: съвместно изследване на богословските проблеми – сфера, където Руската Православна Църква действа като пазител на апостолското и светоотеческото предание на Православната Църква и учението на Вселенските и Поместните Събори. Второ: съвместна работа в областта на общественото служение, когато „това не противоречи на вероучението и духовната практика... в обема и формите, които Църквата счита за най-подходящи за момента“. Трето: безусловно отхвърляне на прозелитизма от страна на традиционните конфесии и предотвратяване на мисионерската дейност на сектите.

8_2.jpg

През 2000-те години основното внимание е съсредоточено върху съвместното свидетелство за християнските основи на европейската цивилизация, миротворчеството, защитата на правата на християните и техните морални принципи и др. Тези принципи определят многовекторната богословска и църковно-дипломатическа дейност на ОВЦС и неговия председател в диалога с инославния свят както под формата на двустранни отношения, така и в работата на междухристиянските организации.

Патриаршеска интронизация

На 5 декември 2008 г. на 80-годишна възраст почива Московският и на цяла Русия Патриарх Алексий II, който е оглавявал Руската Църква повече от 18 години. Изборът на митрополит Кирил, който заема пето място сред постоянните членове на Синода по старшинство на хиротонията, за местоблюстител на Патриаршеския престол се дължи преди всичко на неговите трудове като председател на ОВЦС, ръководещ лично най-трудните области в отношенията на Църквата с външния свят през целия период на патриаршеството на Светейшия Алексий II.

9.jpg

Бъдещият Патриарх Кирил описва първосветителското служение на своя предшественик по следния начин: „Светейшият владика наследи Църква, отслабена от десетилетия преследване и потисничество... Но в същото време огромни исторически предизвикателства се стовариха върху страната ни и слабата Руска Църква трябваше да се справи с тези предизвикателства, да не загуби своя народ и да му помогне да се завърне към вярата. И днес Светейшият Патриарх, стоейки пред Божието лице, може да каже, че ни е оставил една съвсем различна Църква. Тя вече не е слаба, не е онази немощна Църква... защото Църквата е заедно със своя народ, защото духовното си е пробило път през материалното, защото милиони хора съзнават, че без Бога и Неговата истина не може да има човешка истина. Светейшият владика разбираше, че Руската Православна Църква е единствената институция, която съхранява традициите, паметта и ценностите на Светата Рус“.

На 9 декември заедно с архиерейския събор митрополит Кирил отслужва Божествена литургия в московския катедрален храм „Христос Спасител“. В края на Литургията е отслужена панихида за Патриарх Алексий II, оглавена от от Константинополския Патриарх Вартоломей.

Сред участниците в погребалната церемония са и предстоятелите на Грузинската, Румънската, Гръцката, Албанската Църква, Църквата на Чехия и Словакия и представители на всички поместни Православни Църкви, йерарси на Руската Православна Църква, многобройни почетни гости, включително президентът на Русия Д.А. Медведев и министър-председателят В. В. Путин, президентите на Беларус, Молдова, Армения, ръководители на дипломатически мисии на десетки държави. На панихидата, говорейки за своя предшественик, митрополит Кирил обръща специално внимание на единството на православните народи под грижите на Руската Църква.

Изборът на шестнадесетия Патриарх Московски и на цяла Русия преминава в атмосфера на безпрецедентна откритост. През целия период между смъртта на Патриарх Алексий II и избирането на митрополит Кирил на патриаршеския престол се провежда оживено обсъждане на кандидатурите в медиите. Архиерейският и Поместният събори стигат до извода, че митрополит Кирил е единственият епископ, способен да обедини абсолютното мнозинство от епископата, духовенството, монашеството и миряните на Руската Православна Църква. След благодарствения молебен митрополит Кирил в отговор на провъзгласяването си за новоизбран Патриарх казва:

„Със смирение и пълно разбиране на отговорността приемам Божия жребий, чрез който ми се възлага патриаршеското служение. То е тежко. То е отговорно. Но в центъра на това служение е Кръстът Господен, Кръст с такива размери, че само онзи, който го носи, може да ги разбере и почувства... Предстоятелите на Църквите носят [този Кръст], въпреки че той е извън силите на отделния човек. Те го носят, защото заедно с тях го носят архипастирите, пастирите, Божият народ. Църквата сама носи този Кръст заедно с Патриарха“.

На 1 февруари 2009 г. в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва се извършва тържествена интронизация на митрополит Кирил за Патриарх на Москва и цяла Русия.



Патриаршеско служение

Междуправославни отношения

Още в самото начало на своето предстоятелство Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил смята поддържането на братското общуване вътре в семейството на поместните Православни Църкви за най-важна задача в областта на междуправославните отношения. През годините Негово Светейшество е посетил следните Поместни Православни Църкви: Константинополската (2009 г., 2014 г., 2018 г.), Александрийската (2010 г.), Антиохийската (2011 г.), Йерусалимската (2012 г.), Сръбската (2013, г. 2014 г.), Румънската (2017 г.), Българската (2012 г., 2018 г.), Кипърската (2012 г.), Гръцката (2013 г.), Албанската (2018 г.), Полската (2012 г.). Освен това два пъти е посещавал Света Гора Атон: през 2013 г. на поклонение и през 2016 г. начело на тържествата в манастира „Свети Пантелеймон“, по повод 1000-годишнината от руското присъствие на Света Гора.

Светейшият Патриарх Кирил се е срещал официално с предстоятелите на всички поместни Православни Църкви: Константинополската (Истанбул, 2009 г.; Москва, 2010 г.; Подгорица (Черна гора), 2013 г.; Истанбул, 2014 г.; Шамбези, 2016 г.; Истанбул, 2018 г.), Александрийската (Москва, 2009 г.; Александрия, 2010 г.; Москва, Геленджик, 2012 г.; Москва, 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.), Антиохийската (Дамаск, 2011 г.; Москва, 2014 г., 2015 г., 2017 г.), Йерусалимската (Астана, Йерусалим, 2012 г.; Москва, Сочи, 2013 г.; Москва, 2016 г., 2017 г.), Грузинската (Баку, 2009 г.; Киев, Москва, 2011 г.; Москва, 2013 г., 2016 г.), Сръбската (Москва, Белград, 2013 г.; Белград, 2014 г.; Лондон, Москва, 2016 г., 2017 г., 2018 г.), Румънската (Букурещ, Москва, 2017 г.), Българската (София, 2012 г.; Москва, 2013 г., 2014 г., 2016 г.; София, 2018 г.), Кипърската (Москва, 2011 г.; Никозия, 2012 г.; Москва, 2013 г., 2016 г., 2017 г.), Еладската (Москва, 2012 г.; Атина, 2013 г.), Албанската (Москва, 2009 г., 2016 г., 2017 г.; Тирана, 2018 г.), Полската (Москва, 2011 г.; Варшава, 2012 г.; Москва, 2013 г., 2016 г., 2017 г.), Православната Църква на Чешките земи и Словакия (Москва, 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2016 г. – два пъти, 2017 г.), Православната Църква в Америка (Москва, 2009 г., 2011 г., 2013 г., 2014 г., 2016 г., 2017 г.).

През годините на предстоятелското служение на Светейшия Патриарх Кирил продължава непрекъснатата подготовка за Всеправославния Събор, започната половин век по-рано на Първата всеправославна конференция на остров Родос през 1961 г.

Въз основа на резултатите от редица подготвителни съвещания се взема решението през юни 2016 г. да се проведе Събор с участието на всички общопризнати поместни Православни Църкви. Малко преди това обаче става известно за отказа на няколко поместни Православни Църкви да участват в Светия и Велик Събор на Православната Църква в предварително уговорените срокове. Поради това Руската Православна Църква излиза с инициатива за провеждане на спешни междуправославни консултации в дните, оставащи преди планираната среща, но това предложение е отхвърлено от Константинополския Патриарх.

След като разглежда създалата се ситуация, Светият Синод на Руската Православна Църква излиза с призив да се подкрепи предложението на Антиохийската, Грузинската, Сръбската и Българската Църкви за отлагане на датата на Всеправославния Събор. Независимо от това, на 18-26 юни 2016 година на остров Крит се провежда Събор, в който участват делегации от десет поместни Православни Църкви. Антиохийската, Руската, Грузинската и Българската православни Църква не участват в Събора. Оценявайки резултатите от Събора на заседание на Светия Синод, представителите на Руската Православна Църква подчертават, че в основата на всеправославното сътрудничество и съборния процес лежи принципът на консенсуса и провеждането на Събор при липса на съгласие от страна на няколко автокефални Православни Църкви нарушава този принцип, в резултат на което Съборът, проведен на Крит, не може да се счита за Всеправославен, а приетите в него документи – за израз на общоправославния консенсус.

На срещите на Предстоятелите на Православните Църкви в рамките на предсъборния процес Константинополският Патриарх Вартоломей обещава, че няма да се предприемат стъпки за узаконяване на разкола в Украйна. По-специално, на срещата на Предстоятелите в Шамбези (януари 2016 г.), в присъствието на предстоятелите и представителите на всички общопризнати автокефални Църкви Патриарх Вартоломей обявява, че признава митрополита на Киев и цяла Украйна Онуфрий, който присъства на срещата, като единствен каноничен предстоятел на Украинската Православна Църква.

На практика обаче Константинополската патриаршия предприма действия, пряко насочени към разрушаване на единството на Руската Православна Църква. Въпреки всички усилия за възобновяване на братския диалог, предприети от Светейшия Патриарх Кирил, който пристига в Истанбул, за да се срещне с Патриарх Вартоломей на 31 август 2018 г., за да му обясни реалната ситуация в Украйна и възможните последици от антиканоничната намеса на Константинопол, през септември следва официалното назначаване на „екзарси“ на Константинополския престол в Киев, което е грубо нарушение на църковните канони и получава подобаваща оценка от Светия Синод на Руската Православна Църква: молитвеното поменаване на името на Константинополския Патриарх по време на патриаршеските служби в Руската Православна Църква е преустановено, съслужението с архиереите на Константинополската Патриаршия също е спряно. Светият Синод благославя във всички храмове на Руската Православна Църква по време на Литургия да звучат специални усърдни молитви за единството на Светото Православие.

На 11 октомври 2018 г. Константинополската Патриаршия обявява следните решения, приети от нейния Синод: „да се даде автокефалия на Украинската Църква“, въпреки че каноничната Украинска Православна Църква не е молела за това; да се „възстановят” в сан лидерите на украинския разкол, „отменяйки” всички наложени им канонични забрани, безразборно приемайки всички тях и техните последователи в „църковно общение”; да се „отмени“ действието на съборната грамота, подписана преди 332 години, за преминаването на Киевската митрополия към Московската Патриаршия; да се отворят собствени „ставропигии“ в Киев. Въпреки лицемерния призив на Константинопол за „въздържане” от завземане на храмове и насилие „в името на мира и любовта”, в действителност натискът върху епископите, духовенството, монашеството и миряните на Украинската Православна Църква, които не искат да участват в антиканонични действия, постоянно се увеличава.

При това положение Светият Синод на Руската Православна Църква, председателстван от Светейшия Патриарх Кирил, на среща в Минск на 15 октомври 2018 г. е принуден да вземе единствено възможното решение: „С оглед на продължаващите антиканонични действия на Константинополската Патриаршия да се признае за невъзможно по-нататъшното евхаристийно общение с нея“.

На 15 декември 2018 година в Киев се провежда т. нар. „обединителен събор“, в чийто президиум присъства йерарх от Константинополската Църква и тогавашният президент на Украйна П. Порошенко. „Съборът“ създава нова структура от няколко разколнически организации, наречена „Православна Църква на Украйна“, която получава от Патриарх Вартоломей на 6 януари 2019 г. „томос за автокефалия“.

Решенията, взети от Константинопол, не са подкрепени от другите поместни Православни Църкви. Въпреки това малко по-късно под натиска на Константинополската Патриаршия Предстоятелите на три от тях – Еладската (октомври 2019 г.), Александрийската (ноември 2019 г.) и Кипърската (октомври 2020 г.) изразиха готовността си да споменават лидера на украинския разкол Епифаний Думенко в качеството му на глава на „Църквата на Украйна“. Във връзка с тези събития Светият Синод на Руската Православна Църква реши да изключи Александрийския Патриарх Теодор, Кипърския архиепископ Хризостом и Атинския архиепископ Йероним от диптисите по време на богослуженията, да прекрати евхаристийното общение с тях, както и с всички, които се молят заедно с представителите на разкола.

В общуването си с Предстоятелите и представителите на поместните Православни Църкви и в публични речи Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил неуморно призовава за запазване на каноничната структура на църковния живот, подчертава необходимостта от съборно обсъждане и решаване на съществуващите проблеми.

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил и Светият Синод подкрепят инициативата на Блаженейшия Патриарх Йерусалимски за провеждане на братска среща на Предстоятелите на поместните Православни Църкви в Аман (Йордания), за да обсъдят ситуацията в православния свят.

На срещата, която се провежда на 26 февруари 2020 г., присъстват следните делегации: на Йерусалимската Православна Църква, оглавявана от Блаженейшия Патриарх Йерусалимски Теофил III, на Руската Православна Църква, оглавявана от Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, на Сръбската Православна Църква, оглавявана от приснопаметния Сръбски Патриарх Ириней, на Румънската Православна Църква, оглавявана от Търговищкия митрополит Нифон, на Полската Православна Църква, оглавявана от Люблинския и Холмски архиепископ Авел и на Православната Църква на Чешките земи и Словакия, оглавявана от Блаженейшия митрополит Чешки и Словашки Ростислав. Предполага се, че „Аманският формат“ може да се превърне в платформа за допълнителни консултации по този въпрос.

В двустранните си контакти с поместните Православни Църкви Светейшият Патриарх Кирил следва желанието си да развива междуцърковните отношения, да работи съвместно с тях за запазване на православното единство и за съвместно свидетелство за истинността на Православието в света, и за предоставяне на братска помощ, ако тя е необходима. По този начин със съдействието на Руската Църква и със средства на руски филантропи в сирийския град Маалула са възстановени сградите на манастира на Антиохийската Патриаршия, завладени от бунтовниците по време на сирийската война, болницата на Антиохийската Православна Църква „Ал-Хосн“ е напълно ремонтирана. Освен това с финансовата подкрепа на Руската държава и съдействието на Руската Православна Църква храмът „Свети Сава“, намиращ се в столицата на Сърбия – Белград, е украсен с уникални мозайки.

Междухристиянски отношения

Главните теми при сътрудничеството с инославните Църкви, чиито основни насоки са набелязани от митрополит Кирил още по време на председателстването му в ОВЦС, са защитата на християнските духовни и морални ценности в живота на обществото, защитата на правата на християните по света, особено в страни, където има въоръжени конфликти и граждански неуредици.

През годините Светейшият Патриарх Кирил е провел следните срещи с главите на инославни Църкви: с Върховния Патриарх и Католикос на всички арменци (Москва, 2009 г., 2010 г., 2013 г., 2014 г., 2016 г., 2017 г., 2019 г.); със Светейшия Патриарх на Коптската Църква (Александрия, 2010 г.; Москва, 2014 г., 2017 г. – 2 пъти); с маронитския Патриарх (Ливан, 2011 г.; Москва, 2013 г.); с Патриарха-Католикос на Асирийската Църква на Изтока (Москва, 2014 г.); с Католикоса на Изтока и митрополит Маланкарски (Москва, 2019 г.); с Католикоса-Патриарх Киликийски – Глава на Арменската католическа Църква (Москва, 2015 г.); с Патриарха на Сирийската ортодоксална Църква (Москва, 2015 г.); с Римския папа Франциск (Хавана, 2016 г.); с Архиепископа на Кентърбъри (2016 г., 2017 г.); с Патриарха-Католикос на Етиопската Църква (Москва, 2018 г.); с Примаса на Евангелско-Лутеранската Църква, архиепископ на Турку и на цяла Финландия (Москва, 2012 г., 2014 г., Санкт Петербург, 2018 г.; Москва, 2019 г.).

Той провежда също така срещи с председателя на Комисията по икуменизма и диалога на Италианската епископска конференция (2009 г.), с председателя на Световния съвет на Църквите от Азия (2009 г.), с генералния секретар на Световния съвет на Църквите (Москва 2010 г., 2014 г., 2015 г., 2019 г.), с президента на баптисткия Световен алианс (2012 г.), с членове на президиума на Полската католическа епископска конференция (2012 г.), с делегация на Националния съвет на Църквите на Корея (2013 г.), с президента на евангелската асоциация на Били Греъм (Москва, 2015 г., 2019 г.), с делегацията на Англиканската Църква в Северна Америка (Москва, 2015 г.) и др.

Редовно се провеждат срещи и заседания на християнския Междурелигиозен консултативен комитет, чиито членове са представители на Руската Православна Църква, Римокатолическата Църква, Арменската апостолска Църква, старообредческите съгласия, лутеранските, баптистките, петдесетните и адвентистките общности и съюзи от Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Естония.

Междурелигиозни отношения

Според Светейшия Патриарх Кирил в съвременния свят междурелигиозният диалог „трябва да се превърне във важна част от общите усилия, насочени към изграждане на мирни и справедливи отношения между народите, между хора от различни религии и народности, с различни политически възгледи и убеждения“.

През 2009 г. Патриарх Кирил става съпредседател на Междурелигиозния съвет на ОНД. През 2010 г. в Баку се провежда Световната среща на върха на религиозните лидери, на която присъстват водещи представители на световните религии и на европейски обществено-политически структури. През май 2012 г. Патриарх Кирил участва в IV конгрес на лидерите на световните и традиционните религии в Астана. На конгреса е създаден Съвет на световните религиозни лидери, на който Светейшият Патриарх Кирил става член.

Взаимодействието на Руската Православна Църква с другите традиционни религии в нашата страна се осъществява непрекъснато в рамките на Междурелигиозния съвет на Русия (МСР). МСР изразява консолидираната позиция на традиционните руски религии по такива актуални теми като защитата на правата на семейството и детето, борбата срещу абортите, защитата и укрепването на традиционните семейни ценности, миграцията, ограничаването на хазарта, борбата с наркотиците и наркотрафика, борбата с разпространението на екстремизма под религиозни лозунги, с разпалването на омраза на етноконфесионална основа, защитата на закона и реда, концепцията за свобода и човешки права, накърняването на чувствата на вярващите и т.н.

Едно от важните направления на дейността на Междурелигиозния съвет на Русия през последното десетилетие бе да насърчава развитието на богословското образование и наука. До голяма степен благодарение на консолидираната позиция на лидерите на традиционните религии, изразена от тях в рамките на МСР, е постигнат значителен напредък в тази област, благодарение на който в момента се провеждат защити на дисертации по богословие, а признаването на богословието като научна специалност е дало значителен тласък на развитието на тази дисциплина в системата на висшето образование.

През последните години Московската Патриаршия активно установява контакти с чуждестранни религиозни общности и развива вече съществуващите такива. Последните включват работата на Съвместната руско-иранска комисия за диалог между православието и исляма, инициирана от Светейшия Патриарх Кирил (тогава митрополит Смоленски и Калининградски) и аятолах Мохамед Али Тасхири през 1995 г. По време на заседанията на комисията са обсъдени въпросите за диалога между религиите, екстремизма и тероризма, човешките права, екологията, религиозната етика и др.

Представители на Руската Православна Църква редовно участват в големи междурелигиозни мероприятия, което говори за високия авторитет на Московската Патриаршия сред нехристиянските религиозни общности. През последните години подобни конференции се проведоха в Египет, Мароко, Йордания, Ирак, Азербайджан и други страни. От 2011 г. Руската Православна Църква развива отношения с Управлението по религиозните въпроси на Турция, за което е сформирана специална работна група.

Представители на Руската Православна Църква неизменно участват в конгресите на лидерите на световните и традиционните религии, които се провеждат в Астана. През 2012 г. Светейшият Патриарх Кирил лично участва в IV конгрес.

Личните контакти между лидерите на традиционните религии заемат важно място в междурелигиозния диалог. От 2009 г. Светейшият Патриарх Кирил се е срещал много пъти с такива авторитетни личности като върховния имам на ислямския университет „Ал-Азхар“, главния равин на Израел, председателя на турското Управление по религиозните въпроси, с върховния мюфтия на Сирия, с председателя на Духовното управление на кавказките мюсюлмани.

Московската Патриаршия активно защитава нормите на традиционния морал и брак в двустранните си контакти с различни религии и в междурелигиозните организации, по-специално в рамките на Световната конференция на религиите за мир и Европейския съвет на религиозните лидери.

С участието на Светейшия Патриарх Кирил в Баку през 2010 г. и 2019 г. се провеждат Световни срещи на върха на религиозните лидери.

Предстоятелят на Руската Православна Църква участва в срещата на Президента на Русия с членовете на Групата на високо равнище за междурелигиозен диалог към Генералния директор на ЮНЕСКО (Москва, 2009 г.); в срещата на участниците в Групата на високо равнище за междурелигиозен диалог с Генералния директор на ЮНЕСКО (Москва, 2009 г.); групова среща на високо равнище на религиозните лидери в партньорство с ЮНЕСКО (Баку, 2010 г.); тристранна среща с председателя по Управлението на мюсюлманите в Кавказ и Върховния Патриарх и Католикос на всички арменци (Баку, 2010 г.; Ереван, 2011 г.; Москва, 2017 г.); Европейския съвет на религиозните лидери (ЕСРЛ) (Москва, 2011 г.).

Той участва също така и в срещата на министър-председателя на Русия Владимир Путин с ръководителите и представителите на религиозните и обществени организации и национално-културните автономии (Москва, 2011 г.); в заседанието на Президиума на Междурелигиозния съвет на ОНД, където изнася доклад (Ереван, 2011 г.); в срещата на руския министър-председател Владимир Путин с лидерите на традиционните религиозни общности в Русия (Москва, 2012 г.); в заседанието на Междурелигиозния съвет на ОНД (Баку, 2010 г.); в заседанието на Президиума на Междурелигиозния съвет на Русия (Москва, 2010 г., 2013 г., 2017 г. – 2 пъти); в съвместното заседание на Междурелигиозния съвет на Русия и Християнския междуконфесионален консултативен комитет (Москва, 2020 г.).

Светейшият Патриарх се е срещал също така и с председателя на Управлението на мюсюлманите от Кавказ шейх-юл-ислям Аллахшукюр Паша-заде (Баку, 2009 г.; Москва, 2010 г., 2011 г.; Астана, 2012 г.; Москва, 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2019 г.); с Върховния мюфтия на Сирия (Дамаск, 2011 г .; Москва, 2014 г.) и министъра на вакъфите на Сирийската арабска република (Дамаск, 2011 г.; Москва, 2017 г.); с върховния мюфтия на Казахстан (Астана, 2012 г.); с върховния мюфтия на Киргизстан (Бишкек, 2017 г.); с председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Узбекистан (Ташкент, 2017 г.). Светейшият Патриарх Кирил е имал също така работни срещи и с главните равини на Израел (Израел, 2012); с мюфтиите на регионите, съставляващи Севернокавказкия федерален окръг – тогава е подписана Съвместна декларация (Кисловодск, 2012 г.). Срещи са провеждани и с Председателя на Централното духовно управление на мюсюлманите в Русия (Уфа, 2016 г.); с председателя на Духовното управление на мюсюлманите от Република Татарстан (Казан, 2016 г.); с главния равин на Русия (Москва, 2010 г., 2016 г., 2017 г.); с председателя на фондацията „Призив на съвестта“, равин Артур Шнайер (Москва, 2017 г.); с генералния секретар на ислямската Световна лига (Москва, 2019 г.).

Светейшият Патриарх Кирил се е срещал и с ръководителя на Дирекцията по религиозните въпроси към правителството на Република Турция (Анкара, 2009 г.; Москва, 2014 г.), с председателя на комисията по религиозните въпроси към Кабинета на министрите на Република Узбекистан (Ташкент, 2017 г.), с ръководителя на Държавния департамент на КНР по религиозните въпроси (Москва, 2014 г.), с президента на Федерацията на еврейските общности на Русия (Москва, 2016 г.), с аятолаха съветник на върховния лидер на Иран и председател на Организацията на културните връзки на Иран (Москва, 2016 г.).

Помощ за преследваните християни

Московската Патриаршия не остава безразлична към трудностите, които преживяват християните в Близкия Изток и Северна Африка, както и в други региони на света. Навсякъде, където е възможно, Руската Православна Църква повдига въпроса за защитата на правата на християните, страдащи от дейността на екстремисти и терористи. Тя постави проблема с преследванията в ООН, Европейския парламент, ОССЕ и на Световните конференции на религиите за мир. Изказвания на представители на Руската Църква по темата за преследването и дискриминацията на християните звучат на големи форуми и кръгли маси: в САЩ, Гърция, Ливан, Йордания, Армения, Унгария, Албания, Лихтенщайн и други страни. По инициатива на Московската Патриаршия темата за защита на християните от преследвания е включена в окончателните документи на редица международни конференции.

Светейшият Патриарх Кирил изпраща писма до държавните глави с молба за помилване на отделни християни, които се намират под непосредствена заплаха от смъртно наказание. Нито един от тях не е екзекутиран, а някои са помилвани и освободени.

През 2015 г. по инициатива на Московската Патриаршия, Ватикана, Русия и Ливан 65 страни приемат декларация в Съвета за правата на човека на ООН в подкрепа на правата на християните от Близкия Изток, което е изключително голям пробив в информационната блокада на този проблем. Малко по-късно, след срещата на Патриарх Кирил с Римския папа Франциск в кубинската столица Хавана през 2016 г., геноцидът на християните е официално признат в САЩ.

Руската Православна Църква неизменно повдига проблема с преследването на християните в диалога си с мюсюлманските и еврейските общности. Проблемът беше поставен в диалога на РПЦ с Организацията за ислямско сътрудничество, с ислямските лидери на Египет, Ирак, Сирия, Мароко, Иран, Азербайджан и Турция. Скоро след общия призив на Светейшия Патриарх Кирил и Римския папа Франциск през 2016 г. на Запад започват да наричат открито трагедията на християните в Сирия геноцид. Държавният департамент и Конгресът на САЩ правят съответни изявления по този въпрос.

Конкретна крачка от православно-католическото взаимодействие в тази област е посещението на група представители на Руската Православна Църква и Римокатолическата Църква в Ливан и Сирия през април 2016 г. Консултациите с представителите на местните конфесии, проведени по време на това посещение, трябва да послужат като основа за разработването на допълнителни съвместни проекти, насочени към братя и сестри в беда.

Освен това, следвайки призива от Хавана през 2017 г., православни и католици организираха поредица от съвместни мероприятия в подкрепа на християните от Близкия Изток. Например, през януари 2017 г. в Париж се проведе петият Европейски православно-католически форум, посветен на проблема с терористичната заплаха, пряко свързана със ситуацията в Близкия Изток и засягаща милиони хора по света днес.

Важно събитие е и Световната среща на върха в защита на преследваните християни, която се провежда през май 2017 г. в американската столица Вашингтон и събира 600 делегати от 136 държави. Срещата на върха е организирана благодарение на съвместна инициатива на Руската Православна Църква и Евангелската асоциация на Били Греъм. Представители на поместните Православни Църкви, Римокатолическата Църква, различни протестантски деноминации, както и на древните източни (ориенталски) Църкви са поканени да участват в нея.

На 12 февруари 2018 г. Австрия е домакин на международна конференция за положението на християните в Близкия изток, където е представен каталог на унищожените християнски Църкви, изготвен със съвместните усилия на ОВЦС и католическата организация „Помощ за Църквата в беда“.

През ноември 2018 г. делегация на Съвета на лидерите на християнските Църкви в Ирак посещава Русия и се среща със Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил. Това посещение и проведените по време на него срещи са насочени към по-нататъшно развитие на взаимодействието между Руската Православна Църква и религиозните общности в Ирак, което се осъществява в контекста на усилията на Московската Патриаршия за подкрепа на християните и други религиозни общности, страдащи в Близкия Изток.

Миротворчество

Друг много важен аспект от дейността на Руската Православна Църква, в това число и в диалог с други християнски Църкви и религиозни общности, е миротворчеството.

Светейшият Патриарх Кирил и по негово указание Отделът за външни църковни връзки и другите структури на Московската Патриаршия обръщат специално внимание на темата за възстановяването на мира, връщането на бежанците по родните им земи и възстановяването на мирния живот в Сирия.

През 2017 г. с благословията на Светейшия Патриарх Кирил Съветът за взаимодействие с религиозните сдружения към президента на Русия създава Междурелигиозна работна група за оказване на помощ на населението на Сирия, която включва представители на християнската и мюсюлманската общност в Русия и редица обществени организации. През февруари 2018 г. делегация на Междурелигиозната работна група на Съвета за взаимодействие с религиозните сдружения към президента на Русия провежда акция за предоставяне на помощ на сирийския народ, която става безпрецедентна по отношение на обема на еднократно предоставената помощ. Акцията се провежда с благословията на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил. Значителна част от събраните средства идват от личния принос на Светейшия Патриарх, който лично ръководи проекта. Помощите се разпределят в сирийските храмове и джамии съвместно от християни и мюсюлмани от Сирия и Русия. В рамките на дейността на тази група стана възможно възстановяването и оборудването за новата учебна година на средно училище в квартала Барза в сирийската столица Дамаск.

Срещата на главите и високопоставените представители на религиозните общности на Сирия и Русия, проведена през ноември 2018 г., е уникална по отношение на състава на участниците от сирийска страна. Мероприятието се провежда с благословията на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил и е насрочено така, че да съвпадне с посещението на председателя на ОВЦС в Дамаск. Целта на срещата е да се обсъди по-нататъшното сътрудничество между християните и мюсюлманите от Русия и Сирия при оказването на помощ за пострадалия сирийски народ. По отношение на състава на участниците от двете страни събитието няма прецеденти. В своята приветствена реч Негово Блаженство Патриархът на Велика Антиохия и на целия Изток Йоан X изрази дълбока благодарност към Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил за работата, която Руската Православна Църква извършва в помощ на Сирия.

От самото начало на конфликта в Нагорни Карабах, който продължава вече три десетилетия, Руската Православна Църква прави всичко възможно, заедно с религиозните лидери на Армения и Азербайджан, да допринесе за установяването на мир на тази многострадална земя. По-специално, налице е форматът на тристранните срещи между Върховния Патриарх-Католикос на всички арменци, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Кавказ и Патриарха на Москва и цяла Русия. Благодарение на работата в този формат стана възможно да се гарантира, че конфронтацията в Нагорни Карабах няма да придобие характера на междурелигиозен конфликт.

През есента на 2020 г. във връзка с рязко изостряне на ситуацията в региона и разпалилия се мащабен въоръжен конфликт, Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил направи две изявления, призоваващи за прекратяване на кръвопролитието и мирно решение на съществуващите проблеми.

Християнски ценности и обществен морал

От момента на избирането му за Патриарх Негово Светейшество Кирил по време на срещи с лидери и висши представители на чужди държави, ръководители на дипломатически мисии в Москва, ръководители на международни организации отделя особено внимание на обсъждането на актуалните проблеми на нашето съвремие. Говорейки за ситуацията в Близкия изток, той подчертава необходимостта от консолидиране на усилията на международната общност за възстановяване на разрушените от войната храмове и светилища, както и на инфраструктурата, необходима за живота на хората.

Предстоятелят на Руската Църква отдава голямо значение на решаването на проблема с деградацията на християнските морални норми и ценности в страните от Стария и Новия свят. Днес определени сили се опитват да изтласкат християнския морал от живота на западното общество. Светейшият Патриарх Кирил отбелязва, че идеолозите на секуларизма все по-често отреждат на християнството мястото на историческа реликва, която според тях не би трябвало да влияе съществено на съвременните обществени процеси.

Според мнението на Светейшия Патриарх Кирил основните области на съвместната дейност на Църквата и политическите и обществените сили трябва да включват работа по укрепване на институцията на семейството и възпитаване на подрастващото поколение в духа на християнската традиция, защита на ценността на човешкия живот от момента на зачеването до естествената смърт, насърчаване на здравословния начин на живот и отговорно отношение към природната среда.

Възстановяване на вътрешното единство в Руската Православна Църква след сътресенията от ХХ век

През XX век трудностите на гражданската война и сложната политическа ситуация в Русия довеждат до временно, аномално отделяне на значителна част от руската църковна йерархия в чужбина от Руската Църква. Това разделение бе до голяма степен излекувано през 2007 г. чрез обединението на Московската Патриаршия и Руската задгранична Църква. Светейшият Патриарх Кирил, тогава митрополит Смоленски и Калининградски и председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, допринесе изключително много за подготовката на това събитие.

Присъединяването на Архиепископията на западноевропейските енории с руска традиция към Руската Православна Църква, което се извърши в Москва през 2019 г., стана следваща крачка към излекуването на разделенията, създадени през XX век.

На 28 септември 2019 г. пастирското събрание на духовенството на Архиепископията на западноевропейските енории с руска традиция с мнозинство от гласовете решава да поиска канонично присъединяване към Московската Патриаршия. Решението е взето в контекста на резолюцията за разпускане на Архиепископията, приета от Синода на Константинополската Патриаршия на 27 ноември 2018 г. На 7 октомври 2019 г. Светият Синод на Руската Православна Църква решава да приеме клириците и енориите на Архиепископията, изразили такова желание, в юрисдикцията на Московската Патриаршия.

На 3 ноември по време на Божествената литургия в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил връчва на архиепископа (сега митрополит) Дубненски Йоан патриаршеско-синодалния Указ за възстановяване на единството на Архиепископията на западноевропейските енории с руска традиция с Руската Православна Църква.

В своето патриаршеско слово в края на литургията Светейшият казва: „Сега в нашата Църква отново е празник: общините от Архиепископията на западноевропейските енории с руска традиция, оглавявани от високопреосвещенейшия владика Йоан Дубненски, се завърнаха при нас. В основата им са общините, напуснали временно нашата юрисдикция преди 88 години. И в това аз виждам също триумф на истината и любовта Христова".

Отношения между Църквата и държавата в страните с присъствие на Руската Православна Църква

Както се отбелязва в доклада на Светейшия Патриарх Кирил на Архиерейския събор през 2017 г., „дейността на Руската Православна Църква има подчертано наднационален характер“. По-специално това се проявява във факта, че „тя извършва своето служение не в една държава и обгрижва не един народ и етническа група, а включва повече от 15 различни държави в сферата на своите канонически грижи“. Независимо от личното им гражданство, архипастирите, духовенството и миряните във всяка държава се молят за мира и просперитета на страната, в която живеят, и работят за нейното благо.

На територията на каноничната отговорност на Московската Патриаршия се води диалог по въпросите на междуетническите и междурелигиозните отношения, противодействието на екстремизма, морала в медиите, защитата на семейството и личността в контекста на проблемите на ювеналното правосъдие, електронния контрол и т.н.

Най-сериозно предизвикателство в областта на църковно-държавните отношения е ситуацията в Украйна. Влошаването на политическата ситуация след 2014 г., засиленият натиск върху каноничната Украинска Православна Църква от страна на властите, украинския разкол и радикалните политически сили, а след това и незаконното нахлуване на Константинопол на територията на Украинската Православна Църква, завършило с предоставянето на т. нар. „автокефалия“ на една псевдоцърковна структура, създадена от разколници – всичко това доведе до множество факти на дискриминация срещу каноничната Църква, нарушения на правата на нейните вярващи, отнемане на нейните храмове, разпалване на междуконфесионална омраза. Въпреки това Украинската Православна Църква е пример за вътрешно единство и в условията на граждански конфликт остава почти единствената обществена сила, която извършва миротворческо служение на народа на Украйна, без да се идентифицира с никоя от страните в конфликта.

С благословията на Светейшия Патриарх Кирил във всички храмове на Руската Православна Църква се отправя специална молитва за мир и прекратяване на междуособната война в Украйна.

Посещения в чужбина и срещи с държавни глави на чужди държави

Традиционните ценности, правата и свободите на християните са основни теми по време на срещите на Светейшия Патриарх Кирил с политически дейци, включително с лидери на държави и международни организации.

Важна съставна част от международната дейност на Патриарх Кирил са неговите преки преговори и срещи с държавни глави и лидери на международни организации, на които той представя позицията на Руската Православна Църква и цялото Православие по актуалните проблеми на развитието на човечеството, защитава православната гледна точка върху процесите, протичащи в различни страни и обединения на държави, полага конкретни дипломатически усилия за защита на правата на християните и често на самия им живот.

Като глава на Руската Православна Църква Светейшият Патриарх Кирил е осъществил 46 официални посещения в 30 страни:

Азербайджан (2009 г., 2010 г.), Албания (2018 г.), Армения (2010 г., 2011 г.), Беларус (2009 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2018 г.), България (2012 г., 2018 г.), Бразилия (2016 г.), Обединеното кралство (2016 г.), Гърция (2013 г.), Египет (2010 г.), Израел (2012 г.), Йордания (2012 г.), Казахстан (2010 г., 2012 г.), Кипър (2012 г.), Киргизстан (2017 г.), Китай (2013 г.), Куба (2016 г.), Ливан ( 2011 г.), Молдова (2011 г., 2013 г.), Палестина (2012 г.), Парагвай (2016 г.), Полша (2012 г.), Сърбия (2013 г., 2014 г.), Сирия (2011 г.), Турция (2009 г.), Узбекистан (2017 г.), Украйна (2009 г., 2010 г. – 3 пъти, 2011 г. – 2 пъти, 2012 г., 2013 г.), Франция (2016 г., 2019 г.), Черна гора (2013 г.), Естония (2013 г.), Япония (2012 г.). Проведени са срещи с президентите на Абхазия (2010 г., 2013 г., 2014 г., 2019 г.), Азербайджан (2009 г., 2010 г.), Албания (2018 г.), Армения (2010 г., 2011 г., 2013 г.), Беларус (2009 г. – 2 пъти, 2012 г., 2013 г. – 2 пъти, 2015 г., 2016 г., 2018 г.), България (2009 г., 2012 г., 2018 г.), Бразилия (2016 г.), Гватемала (2010 г.), Германия (2010 г.), Гърция (2013 г.), Израел (2012 г., 2016 г.), Ирландия ( 2010 г.), Италия (2017 г.), Казахстан (2010 г., 2012 г., 2015 г.), Кипър (2012 г.), Киргизстан (2012 г., 2017 г.), Куба (2019 г.), Латвия (2010 г.), Ливан (2010 г., 2011 г., 2013 г.), Македония (2014 г., 2015 г., 2017 г.), Молдова (2009 г., 2013 г., 2017 г. – 2 пъти, 2018 г.), Палестина (2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г. – 2 пъти, 2017 г., 2018 г.), Парагвай (2016 г.), Полша (2012 г.), Приднестровието (2010 г., 2012 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.), Република Сърбия (2014 г.), Сърбия (2014 г., 2016 г.), Сирия (2011 г.), Словения (2010 г.), САЩ (2009 г.), Узбекистан (2017 г.) , Украйна (2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.), Франция (2016 г.), Хърватска (2017 г.), Черна гора (2009 г.), Еквадор (2009 г., 2013 г.); Южна Осетия (2011 г., 2014 г., 2017 г.).

Освен това Светейшият Патриарх Кирил се е срещал с държавния глава на Ватикана (2016 г.), държавния секретар на Ватикана (2017 г.), кралицата на Великобритания (2016 г.), краля на Йордания (2012 г., 2018 г.), председателя на Китайската народна република (2013 г., 2015 г.), председателя на Държавния съвет на Република Куба (2009 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г.), престолонаследника на Лихтенщайн (2009 г.), президента на Молдова (2011 г., 2012 г.), принца на Монако (2013 г.), императора на Япония (2012 г.).

Светейшият Патриарх Кирил се е срещал с министър-председателите на Албания (2018 г.), България (2009 г., 2012 г., 2018 г.), Гърция (2010 г., 2013 г., 2015 г.), Италия (2012 г.), Киргизстан (2017 г.), Ливан (2010 г.), Молдова (2011 г. – 2 пъти, 2013 г.), Сърбия (2014 г.), Сирия (2011 г.), Турция (2009 г.), Украйна (2009 г. – 2 пъти, 2010 г., 2011 г., 2012 г.), Черна гора (2013 г.), Естония (2013 г.), Япония (2012 г.).

Светейшият Патриарх Кирил се е срещал и с Генералния секретар на Съвета на Европа (2009 г., 2013 г., 2019 г.), с Генералния директор на ЮНЕСКО (2009 г., 2010 г.), с председателя на Съвета на кантоните на Конфедерация Швейцария (2019 г.), ръководителя на Департамента по вътрешните работи на Конфедерация Швейцария (2009 г.), с председателя на Националното събрание на Република Корея (2019 г.), с председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010 г.), с генералния секретар на Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС) (2010 г.), с членове на Глобалната група за лидерство на Световния икономически форум в Давос (2011 г.), с Върховния комисар по правата на човека на Съвета на Европа (2019 г.).

  • от 1970 г. — кандидат по богословие на Ленинградската духовна академия

  • през 1974-1984 г. – доцент в катедрата по патрология на Ленинградската духовна академия;

  • през 1983-1989 г. – преподавател в аспирантурата на Московската духовна академия;

  • от 1986 г. – почетен член на Санкт-Петербургската духовна академия;

  • от 1987 г. – почетен доктор по богословие на Духовната академия в Будапеща; 

  • от 1989 до 1994 гг. – почетен член на Gresham College (Лондон, Англия);

  • от 1996 г. – почетен професор на Военната академия (сега Университет) на ПВО на Сухопътните войски;

  • от 1997 г. – редовен член на Академията за руска литература;

  • от 2002 г. – редовен член на Академията за социални и хуманитарни науки (от 2003 г. – Обществена руска академия за социални науки); 

  • от 2002 г. – почетен доктор по политически науки, Държавен университет в Перуджа (Италия); 

  • от 2004 г. – почетен доктор по богословие на Християнската академия във Варшава (Полша); 

  • от 2004 г. – почетен професор на Смоленския хуманитарен университет;

  • от 2005 г. – почетен професор на Астраханския университет; 

  • от 2005 г. – почетен доктор на Руския държавен социален университет; 

  • от 2006 г. – почетен професор на Балтийския военноморски институт „Адмирал Фьодор Ушаков“; 

  • от 2007 г. – почетен президент на Академията за руска литература; 

  • от 2007 г. – почетен доктор на Държавния политехнически университет в Санкт Петербург; 

  • от 2009 г. – почетен доктор по богословие на Санкт-Петербургската духовна академия; 

  • от 2009 г. – почетен доктор по богословие на Киевската духовна академия; 

  • от 2009 г. – почетен доктор на Института по теология на Беларуския държавен университет; 

  • от 2009 г. – академик в Международната академия на казаците;

  • от 2009 г. – почетен член на Руската академия на образованието;

  • от 2009 г. – почетен доктор на Руската академия за публична администрация към президента на Руската Федерация; 

  • от 2010 г. – почетен доктор на Националния изследователски ядрен университет „МИФИ“; 

  • от 2010 г. – почетен професор на Военната академия на ракетните войски със стратегическа цел „Петър Велики“;

  • от 2010 г. – почетен доктор на Ереванския държавен университет; 

  • от 2010 г. – почетен доктор на Одеската национална юридическа академия; 

  • от 2010 г. – почетен доктор на държавния университет в Петрозаводск; 

  • от 2010 г. – почетен доктор по богословие на Московската духовна академия; 

  • от 2011 г. – почетен доктор на Приднестровския държавен университет „Т.Г. Шевченко“; 

  • от 2011 г. – почетен доктор на Воронежкия държавен университет; 

  • от 2011 г. – почетен доктор на Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“; 

  • от 2012 г. – почетен доктор на Софийския университет за културно наследство (България); 

  • от 2012 г. – почетен доктор по теология на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“; 

  • от 2013 г. – почетен професор на Руския научен център по хирургия „Академик Б. В. Петровски“ на РАМН; 

  • от 2014 г. – почетен доктор на Белградския университет (Сърбия); 

  • от 2015 г. – почетен доктор на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Руската Федерация; 

  • от 2015 г. – почетен доктор по богословие на Общоцърковната аспирантура и докторантура „Свети Кирил и Методий“;

  • от 2016 г. – почетен доктор на Руския икономически университет „Г.В. Плеханов“; 

  • от 2016 г. – почетен доктор на Държавния университет в Санкт Петербург; 

  • от 2017 г. – почетен доктор на Киргизко-руския славянски университет (Киргизстан); 

  • от 2018 г. – почетен професор на Кубанския държавен университет. 

Патриарх Кирил е автор на над 4000 публикации, включително публикации на официалния уебсайт на Руската Православна Църква, в местни и чуждестранни периодични издания. Неговите трудове включват: 

    • Докторска дисертация „Формиране и развитие на църковната йерархия и учението на Православната Църква за нейния благодатен характер“, Ленинград, 1971 г.; 

    • „Предизвикателствата на съвременната цивилизация. Как отговаря на тях Православната Църква”, Москва, 2002 г.; 

    • „Пастирско слово. Бог и човек. Историята на спасението“, Москва, 2004 г.;

    • “L’Evangile et la liberte´. Les valeurs de la Tradition dans la socie´te´ laique”, Paris, 2006 г.; 

    • „Свободата и отговорността: в търсене на хармония“, Москва, 2008 г.; 

    • „Свободата и отговорността: в търсене на хармония. Човешките права и достойнството на личността“. Второ допълнено издание, Москва, 2014 г.; 

    • „"Неизвестният" Патриарх Кирил“, Москва, 2009 г.

    • „Патриарх на единството“. Сборник проповеди в Украйна. Киев, 2009 г.; 

    • „Патриархът и младежта: Разговор без дипломация“, Москва, 2009 г.;

    • „Светата Рус – заедно или разделени? Патриархът в Украйна“, Москва, 2009 г.; 

    • „Авангард на Църквата“, Твер, 2009 г.;

    • «Слова. Проповеди. Речи», Киев, 2009 г.;

    • „Бъдете верни на Бога. Беседи със Светейшия Патриарх Кирил“, Минск, 2009 г.;

    • „Силата на нацията е в силата на духа“, Минск, 2009 г.;

    • „Църквата призовава към единство“, Минск, 2010 г.;

    • „Пазете вярата в сърцата си“, Минск, 2011 г.;

    • „Noi suntem un singur popor în faţa lui Dumnezeu“ на молдовски език („Ние сме един народ пред Бога“), 2011 г.;

    • „Проповеди 2009-2010 г.“, Света Троицка Сергиева лавра, 2010 г.; 

    • „Проповеди 2010-2011 г.“, Света Троицка Сергиева лавра, 2012

    • «Проповеди 2012», Света Троицка Сергиева лавра,  2013 г.;

    • «Проповеди 2013», Света Троицка Сергиева лавра, 2014 г.;

    • «Проповеди 2014», Света Троицка Сергиева лавра, , 2015 г.

    • «Проповеди 2015»,  Света Троицка Сергиева лавра,  2016 г;

    • «Проповеди 2016», Света Троицка Сергиева лавра,  2017 г.;

    • «Проповеди 2017», Света Троицка Сергиева лавра, 2018 г.;

    • „Тайната на покаянието. Проповеди по време на Великия пост (2001-2011)“, Москва, 2012 г.;

    • „Тайната на покаянието. Проповеди по време на Великия пост (2001-2014)“. Второ преработено издание, Москва, 2015 г.; 

    • „Слово на Предстоятеля“. Събрани трудове. Серия I, том 1 (2009-2011), Москва, 2012 г.;

    • „Слово на Предстоятеля“. Събрани трудове. Серия I. Том 2 (2012-2014)» - М., 2015 г.

    • „Слово на Предстоятеля“. Събрани трудове. Серия I. Том 3 (2015-2017)» - М., 2018 г.

    • „Пастирско слово (1991-2011)“. Събрани трудове. Серия II. Том 1, Москва, 2013 г.;

    • „Пастирско слово (1991-2011)“. Събрани трудове. Серия II. Том 2», М., 2014 г.;

    • „Пастирско слово (2012—2015). Събрани трудове. Серия II. Том 3. Часть 1». - М., 2016 г.;

    • Пастирско слово (2012—2015). Събрани трудове. Серия II. Том 3. Часть 2». - М., 2016 г.;

    • „Богословието и духовната просвета“. Събрани трудове. Серия III. Том 1, Москва, 2014 г.;

    • „Богословието и духовната просвета“. Събрани трудове. Серия III. Том 2 (1976-2014), Москва, 2015 г;

    • „Слова към близки и далечни“. Събрани трудове. Серия IV. Том 1, Москва, 2017 г.;

    • „Слова към близки и далечни“. Събрани трудове. Серия IV. Том 2 (2010), Москва, 2017 г.;

    • „Слова към близки и далечни“. Събрани трудове. Серия IV. Том 3 (2011-2012), Москва, 2018 г.;

    • „Слова към близки и далечни“. Събрани трудове. Серия IV. Том 4 (2013-2014), Москва, 2018 г.;

    • „Преодоляване на смутното време“. Серия „Слово на Светейшия Патриарх”, част 1, Москва, 2013 г.;

    • „Светата Земя“. Серия „Слово на Светейшия Патриарх“, част 2, Москва, 2014 г.;

    • „Светият княз Владимир: цивилизационният избор на Русия“. Серия „Слово на Светейшия Патриарх“, част 3, Москва, 2015 г.;

    • „През тежко време избран от Бога“. Серия „Слово на Светейшия Патриарх“, част 4, Москва, 2017 г.;

    • „Уроците на столетието“. Серия „Слово на Светейшия Патриарх“, част 5, Москва, 2018 г.;

    • „Верни на Господа. Царското семейство“. Серия „Слово на Святейшия Патриарх“, част 6, Москва, 2018 г.;

    • „Слово към монасите“. Проповеди на Светейшия Патриарх Кирил в манастири (2013-2014), Москва, 2014 г.;

    • „Слово към монасите“. Проповеди на Светейшия Патриарх Кирил в манастири (2014-2015), Москва, 2015 г.;

    • „Слово към монасите“. Проповеди на Светейшия Патриарх Кирил в манастири (2016-2017), Москва, 2017 г.;

    • „В началото бе Словото...“ Сборник за 20-годишнината от телевизионното предаване „Пастирско слово“, Москва, 2014 г.;

    • „За мисията на Църквата в съвременния свят“. Сборник проповеди за мисионерството, Белгород, 2014 г.;

    • „Седем слова за руския свят“. Сборник проповеди (2012-2015), Москва, 2015 г.;

    • „Вяра и неверие“. Сборник проповеди на Светейшия Патриарх Кирил, Москва, 2016 г.;

    • „Слово за традицията и съвременното общество“. Сборник проповеди на Светейшия Патриарх Кирил, Москва, 2016 г.;

    • „Патриарх Кирил: Мисли за всеки ден от годината“, Москва, 2016 г. (има и издание на английски език: САЩ, 2016 г.);

    • „Говорете Божията истина. Патриархът за медиите“. Москва, 2016 г.;

    • „Мисията на Руската Православна Църква в съвременния свят“, Москва, 2016 г.;

    • „Науката, културата и вярата“. Сборник изказвания и проповеди на Светейшия Патриарх Кирил, Франция, 2016 г.;

    • „Показвайте ревност за духовни дарби. За молитвения труд и духовното израстване“, Москва, 2017 г.;

    • „За смислите“, Москва, 2017 г.;

    • „Живата памет: светците и ние“, Москва, 2018 г.;

    • „Мисли. Изказвания. Съждения“, Москва, 2018 г.;

    • „Помислете за бъдещето на човечеството“, Москва, 2018 г.;

    • „Рус света, пази православната вяра: 1030 години от Покръстването на Русия“, Москва, 2018 г.;

    • „Само живот: Диалог с младежта“, Москва, 2018 г.; 

    От 1994 г. по първия канал на руската телевизия се излъчва авторско предаване на Светейшия Патриарх Кирил „Пастирско слово“. Освен това излизат редица документални филми, цели цикли от видеосюжети и предавания с участието на Патриарха.


Членове на Синода отслужи лития за Луганския митрополит Митрофан и Ровенския митрополит Вартоломей

24.09.2021

Светейшият Патриарх Кирил оглави заседанието на Свещенния Синод на Руската Църква

23.09.2021

Слово на Светейшия Патриарх Кирил на откриването на конференцията «Световното Православие: първенството и съборността в светлината на православното вероучение»

16.09.2021

Светейшият Патриарх Кирил ще открие конференция по въпросите на  първенството и съборността в Православието

14.09.2021

Поздравление от Патриарх Кирил по случай 155-годишнина на Московската държавна консерватория

13.09.2021

Приветствие на Предстоятеля на Руската Църква до участниците в междурелигиозния форум G20 

12.09.2021

Патриарх Кирил оглави тържествата в Санкт-Петербург по случай 800-годишнината на св. Александър Невски

12.09.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил към епископ Мар Ава Ройел във връзка с избирането му за Предстоятел на Асирийската Църква на Изтока

10.09.2021

Обръщение на Патриарха към руските спортисти – участници в XVI Параолимпийски летни игри в Токио

06.09.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил към митрополит Йоаникий във връзка с интронизацията му на Черногорската катедра

05.09.2021

Светейшият Патриарх Кирил връчи наградата на специалния представител на Коптската Патриаршия доктор А. Милад

03.09.2021

Поздравление от Светейшия Патриарх Кирил до А. Карис по случай избирането му на поста Президент на Естония

02.09.2021

Светейшият Патриарх Кирил: силите на злото разкъсват единството на Православните Църкви

29.08.2021

Приветствие от Светейшия Патриарх Кирил до участниците във фестивала «Русия – Гърция. Заедно през вековете»

21.08.2021

Поздравление от Светейшия Патриарх Кирил до Католикоса на всички арменци Карекин II по случай неговата 70-годишнина

21.08.2021

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب