Историческа справка

2022 г.

Митрополит Волоколамски Антоний

С решение на Светия Синод от 7 юни 2022 г. Корсунският и Западноевропейски митрополит Антоний е назначен за председател на Отдела за външни църковни връзки и постоянен член на Светия Синод на Руската Православна Църква с титлата «Волоколамски».

Отделът за външни църковни връзки осъществява връзките на Руската Православна Църква с Поместните Православни Църкви, инославните църкви и християнски обединения, нехристиянските религиозни общности, правителствените, парламентарните, обществените организации в чужбина, междуправителствените, религиозните и обществените международни организации.

В задълженията на ОВЦС влиза информирането на Светейшия Патриарх и Светия Синод за събитията и мероприятията, които се извършват извън Руската Православна Църква и засягат нейните интереси, подготовката на проекти за общоцърковни документи и решения, засягащи сферата на междуправославните, междухристиянските, междурелигиозните, международните отношения, както и всички други въпроси, спадащи към компетенцията на Отдела.

2009 г.

Митрополит Волоколамски Иларион, председател на ОВЦС от 2009 г.

С решение на Светия Синод от 31 март 2009 г. Виенският и Австрийски епископ Иларион (днес митрополит Волоколамски, викарий на Московската епархия) е назначен за председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия.

В същото време част от функциите на ОВЦС са прехвърлени към новосъздадения Отдел за връзки между Църквата и обществото, на който е възложено осъществяването на връзките със законодателните органи, политическите партии, професионалните и творческите съюзи и другите институции на гражданското общество на каноничната територия на Московската Патриаршия. Представителствата, подворията, манастирите и ставропигиалните енории, които преди това са били под юрисдикцията на ОВЦС, са прехвърлени в пряко подчинение на Патриарха Московски и на цяла Русия. За да помогне на Патриарха в ръководството на чуждестранните институции, е създаден съответен Секретариат. Действащият към ОВЦС филиал на аспирантурата на Московската духовна академия е трансформиран в Общоцърковна аспирантура и докторантура.

Отделът за външни църковни връзки осъществява връзките на Руската Православна Църква с Поместните Православни Църкви, инославните църкви и християнски сдружения, с нехристиянските религиозни общности, с правителствени, парламентарни, обществени организации в чужбина, с междуправителствени, религиозни и обществени международни организации.

Задълженията на Отдела за външни църковни връзки включват информиране на Светейшия Патриарх и Светия Синод за събития и дейности, които се провеждат извън Руската Православна Църква и засягат нейните интереси, изготвяне на проекти на общи църковни документи и решения, засягащи сферата на междуправославните, междухристиянските, междурелигиозните, международните отношения и други въпроси, които са от компетенцията на Отдела.

1991 г.

Архиепископ (от 1991 г. митрополит) Смоленски и Калининградски Кирил, днес Светейши Патриарх Московски и на цяла Русия

От 1989 г. до 2009 г. Отделът за външни църковни връзки се ръководи от архиепископ (от 1991 г. митрополит) Смоленски и Калининградски Кирил, днес Светейши Патриарх Московски и на цяла Русия. През този период настъпват качествени промени в структурата и дейностите на ОВЦС. Диалогът с държавните власти се издига до принципно ново ниво, в резултат на което се стига до оптимизация на църковно-държавните отношения, разширяват се и укрепват контактите и сътрудничеството с политическите, обществените, научните, културните и други подобни организации.

Отделът организира процеса на изготвяне на документа, представящ църковното отношение към различни обществени явления и проблеми – „Основите на социалната концепция на Руската Православна Църква“, приет на Юбилейния Архиерейски Събор през 2000 година.

През 1997 година ОВЦС минава през реорганизация на администрацията си, което довежда до създаването на Секретариата по междуправославни отношения, Секретариата по отношения между Църквата и обществото, Секретариата по междухристиянски отношения; Сектора „Чуждестранни институции“, Сектора „Православно поклонение“, а по-късно и Службата „Комуникации“ и Сектора „Публикации“, което довежда до значително повишаване на ефективността на Отдела като цяло.

На 17 май 2007 година с подписването на Акта за канонично общение се възстановява пълното единство на Московската Патриаршия и Руската Задгранична Църква, което е резултат от продължителни консултации и преговори, проведени с активното участие на ОВЦС.

Воден от пастирска загриженост за православните сънародници, които поради миграционни процеси са се оказали извън пределите на нашата Родина, ОВЦС значително увеличава броя на чуждестранните енории и институции на Московската Патриаршия, които през 2008 г. възлизат на 316 енории и 16 манастира в 51 страни по света. Освен това съществуват и 19 манастира и около 300 енории на Руската Задгранична Църква извън каноничната територия на Московската Патриаршия.

След смъртта на Светейшия Патриарх Алексий II, Светият Синод на 6 декември 2008 г. избира митрополит Кирил за местоблюстител на Патриаршеския престол, а на 27 януари 2009 г. на Поместния Събор на Руската Православна Църква той е избран за Светейши Патриарх Московски и на цяла Русия. Интронизацията на Светейшия Патриарх Кирил се извършва на 1 февруари 2009 г. в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва.

1981 г.

Митрополит Мински и Беларуски Филарет (Вахромеев)

Митрополит Филарет е удостоен с честта да ръководи Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия през дългия период на подготовката на Руската Православна Църква за честването на хилядолетието от Покръстването на Русия и по време на самото това тържество. Владика Филарет е председател на Отдела от 1981 г. до 1989 г.

Отделът за външни църковни връзки под ръководството на митрополит Филарет прави изключителен като обем, сложност и значение принос за общия църковен процес, свързан с честването на големия юбилей през юни 1988 година. Честването на 1000-годишнината от Покръстването на Русия събужда историческата памет на много народи, населяващи Съветския съюз, придобива характера на общонационално събитие и дава мощен тласък за възстановяването на правилното място на Руската Православна Църква в живота на обществото, за постепенното възраждане на вековните традиции на нейното служение и свидетелство пред Божия народ.

1972 г.

Митрополит Крутицки и Коломенски Ювеналий (Поярков)

От 1972 г. до 1981 г. постът председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия се заема от Крутицкия и Коломенски митрополит Ювеналий (Поярков), който ръководи дейността на ОВЦС с най-дълбока отдаденост към повереното му послушание, познаване на проблемите, прецизност и усърдие.

1960 г.

Митрополит Никодим (Ротов)

От 1960 г. до 1972 г. председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия е Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим (Ротов), който съчетава в себе си богатство от изключително необходими за Църквата идеи с решителност и постоянство в тяхното осъществяване.

На митрополит Никодим му се налага да преодолява огромни трудности от страна на гражданските власти, и той го прави с обичайната за него принципност. Външната и особено международната дейност на Църквата през годините на преследвания е от особено голямо значение, за да се спре тяхното разширяване, да се направи невъзможно или трудно за властите да затварят и унищожават църквите и манастирите.

Издействайки назначаването на млади епископи на катедрите в чужбина, митрополит Никодим създава възможности за по-нататъшното им преместване на каноничната територия на Църквата, в резултат на което епископатът на Руската Православна Църква става значително по-млад и многоброен.

1946 г.

Митрополит Николай (Ярушевич)

Крутицкият и Коломенски митрополит Николай (Ярушевич) оглавява Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия от 1946 г. до 1960 г.

Този период от дейността на Отдела до голяма степен определя естеството на външните отношения на Руската Православна Църква на съвременния етап, задълбочава традиционните форми на междуцърковните отношения, полага основите на редица нови насоки в тази област на църковната дейност.

Особено важно е да се отбележи, че през този период миротворческата дейност на Църквата, първите ѝ контакти с обществените организации водят до факта, че тя започва постепенно да излиза от изолация, да изгражда първите мостове с държавата, света на политиката, науката и културата.