Главна страница Новини
Изказване на Волоколамския митрополит Антоний на&n…

Изказване на Волоколамския митрополит Антоний на конференцията «Религиозното многообразие и националното единство»

Служба «Комуникация» на ОВЦС, 24.11.2022. Организираната от Валдайския клуб конференция се състоя на 24 ноември в град Казан. Председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия митрополит Волоколамски Антоний изнесе доклад на сесията «Религиозното взаимодействие между страните като една от основите на мира и развитието».

С външните се отнасяйте благоразумно,
като скъпите времето (Кол. 4:5).

Уважаеми участници!

За никого не е тайна, че живеем в преломно време на човешката история. Вече не едно човешко поколение си е отишло от момента на края на Втората световна война, много десетилетия са минали, откак е приключила Карибската криза, но днес отново ни се пада жребият да слушаме «за войни и военни слухове» (Мт. 24:6). Нашето Отечество фактически се е опълчило по много въпроси – преди всичко от мирогледен характер – срещу групата най-развити и могъщи страни на света.

Иска ми се да предложа осмисляне на ставащото от гледна точка на един вярващ човек, на един представител на Руската Православна Църква, която повече от хиляда години е оказвала силно въздействие върху духовния живот на страната ни. Този религиозен избор е бил направен от княз Владимир и по волята на народа се запазва и днес.

Културата на народите на Русия е една от най-многообразните в света, и всеки народ, живеещ в нея, традиционно изповядва една или друга религия. Ние успяхме да изградим един образцов – няма да се уплаша от тази дума – модел на сътрудничество между традиционните религии в нашата страна: православието, исляма, юдаизма и будизма. Народите на Русия разбират, че трябва да познават и да уважават взаимно традициите и културата един на друг. В това е нашата ключова отлика от доминиращата в някои страни идея за собствената си изключителност.

Като мото за моето изказване аз избрах думите на апостол Павел: «С външните се отнасяйте благоразумно, като скъпите времето» (Кол. 4:5). Тези думи според мен определят най-съществените черти на характера на нашия многонационален народ, позволяващи ни и днес да поддържаме добри отношения с хора от различни вероизповедания и култури.

Руската Православна Църква вече не едно десетилетие поддържа диалог с религиите на Изтока и най-вече с исляма. И мога да констатирам, че с мюсюлманите ние нерядко успяваме да се разберем много по-добре, отколкото с нашите едноверци на Запад. Защо е така?

Защото вярата е най-важното нещо в живота на много хора на Изток. Това, че нашите общества държат за дадените от Бога ценности на личния и обществен морал и духовност, предопределя нашата близост. Московската Патриаршия вече 25 години води редовен диалог с мюсюлманските организации на Иран. Трябва да отбележим твърде високото ниво на взаимно разбирателство и доверие, достигнато в рамките на това общуване. Освен всичко друго, това общуване спомогна за това, че днес между Русия и Иран съществуват трайни приятелски връзки. Същото може да се каже и за отношенията между Русия и много други страни от ислямския свят. Наскоро в столицата на Казахстан Нур-Султан аз се срещнах с Върховния имам на главния световен център на ислямската мисъл – университета «Ал Азхар». Мога да свидетелствам, че понастоящем в мюсюлманския свят има особен интерес към междурелигиозния диалог с Русия, защото те разбират много добре, че днес Русия се противопоставя по същество на самия начин на живот, насочен към поклонение на човека, а не на Бога. Изтокът не приема тази парадигма и, струва ми се, именно поради това се оказа, че там имаме много съмишленици въпреки безпрецедентния натиск от страна на най-могъщите световни държави.

В този контекст на ум ми идват думите на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, казани от него преди шест години по време на проповед в Неделя Православна, които се оказаха пророчески: «Днес идеята за живот без Бога се разпространява с нова сила вече в мащабите на цялата планета. Ние виждаме как в немалко процъфтяващи страни се предприемат усилия да се утвърди на законодателно ниво правото на избор на всеки път, в това число и на най-греховния, противоречащ на словото Божие. Това опасно явление в живота на съвременното човечество получи названието «дехристиянизация». Навярно философските възгледи от този род не биха могли да се нарекат ерес, ако не беше фактът, че мнозина християни са ги приели и са поставили правата на човека над словото Божие. Ето защо ние говорим за глобална ерес на човекопоклонството – нов вид идолопоклонство, изхвърлящо Бога от човешкия живот. Нищо подобно в глобален мащаб не е имало никога. Именно към преодоляването на тази главна ерес на съвремието, която може да доведе до апокалиптични събития, трябва да насочи днес цялата сила на своето слово и мисъл Църквата»[1].

Негово Светейшество тогава ясно посочи, че човекопоклонството, поставено в основата на всичко, може да доведе до апокалиптични събития. Днес ние наблюдаваме тъкмо такъв развой на нещата: какво друго, ако не игнорирането на Бога и Неговите заповеди, е довело до днешната ситуация, когато се лее човешка кръв и звучат заплахи за глобално военно противопоставяне?

Тук бих искал да се обърна към мисълта на великия руски писател, рожба на украинската земя – Николай Василиевич Гогол. Авторът на героичния епос «Тарас Булба» е размишлявал немалко за войната и мира, за любовта към Отечеството и за вярата. Много актуални днес са думите му от «Авторска изповед»: «Онзи, който пожелае наистина честно да служи на Русия, трябва да храни изключително силна любов към нея, която да погълне всички други чувства, – трябва да обича изключително силно човека изобщо и да стане истински християнин в пълния смисъл на тази дума»[2].

Можем да се спомним и изказванията на Гогол из писмата му до граф Александър Петрович Толстой след получаването на известия за бедствия в Русия: «Ние преди всичко трябва да живеем в Бога, а не в Русия. Та нали знаем, че без воля Божия нищо не се случва. А волята Божия е разумна, волята Божия знае какво ни е нужно. Нека изпълняваме закона Христов спрямо онези хора, с които ни сблъсква животът (този закон може да се изпълнява навсякъде), а за Русия ще се погрижи Бог»[3].

От тези думи следва един ясен извод: благополучието на нашия народ и страна зависи пряко от ценностите, с които живеем. Залогът за едно силно и сплотено общество е комплексната съвместна работа на религиозните общности и държавните институции, насочена към възпитаването на твърди морални разбирания у хората. А това преди всичко предполага работа в информационното и образователното пространство.

Колкото по-високо бъде нивото на религиозността в руското общество, толкова повече съюзници ще си спечелим в днешния свят и толкова по-голямо уважение ще започнем да получаваме от околните. Когато мисля за днешните събития, аз често си спомням старозаветната история на юдейския народ, който въпреки технологичното си изоставане от другите народи е успявал да надвие превъзхождащите сили на противника и е превземал непристъпни градове. Евреите са имали успех благодарение на това, че са вярвали в Бога и са се стараели да пазят Неговите заповеди. Но веднага щом са започвали да губят страх Божи, веднага щом е започвало да процъфтява езичеството, корупцията и беззаконието, народът им се е отдалечавал от Бога и се е оказвал поробен от завоеватели. За същото свидетелстват и историческите прецеденти на пропадането на всички до една велики световни империи – те са рухвали тогава, когато е падал моралът им.

В нашата страна са формирани всички условия за плодотворно съработничество: в Русия вече 25 години работи Междурелигиозен съвет, в който са представени всички най-големи традиционни общности. Подготвена е добра почва за сътрудничество с религиозните общности на чуждестранните държави.

Да даде Господ на всички нас да намерим в многообразието на мненията верния път, по който да вървим заедно в името на мирното и спокойно бъдеще на нашата любима страна.

Благодаря ви за вниманието. 




[1] Слово на Светейшия Патриарх Кирил в Неделя Православна след литургия в Храма «Христос Спасител», 20.03.2016. http://www.patriarchia.ru/db/text/4410951.html

[2] Гоголь, Н.В. Авторская исповедь // Сочинения. Полное собрание в 1 Т. СПб. Изд. Ф. Павленкова., 1902. С. 1201.

[3]Гоголь, Н.В. Толстому А. П., 2 августа н. ст. 1847 г. // Письма. http://gogol-lit.ru/gogol/pisma-gogolya/letter-1002.htm

 

Споделяне:
Съболезнователно послание на Патриарх Кирил във връзка с кончината на йерарха на Българската църква Сливенския митрополит Йоаникий

12.01.2024

Светейшият Патриарх Кирил: Константинополският Патриарх не е свободен човек

07.01.2024

Обнародвано е Рождественското послание на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил за 2023/2024 г.

06.01.2024

Изказване на Светейшия Патриарх Кирил на юбилейното заседание на Междурелигиозния съвет на Русия

07.12.2023

Поздравително послание от членовете на Светия Синод до Светейшия Патриарх Кирил по случай рождения му ден

20.11.2023

Изявление на Светейшия Патриарх Кирил във връзка със събитията, станали в летището на Махачкала

30.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил изрази подкрепата си за Йерусалимската Патриаршия в ситуацията на въоръжен конфликт в Светата Земя

26.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил участваше в срещата на руския президент Владимир Путин с представители на религиозните общности в Русия

26.10.2023

Свeтейшият Патриарх Кирил изпрати послания във връзка с разгледания от украинския парламент законопроект № 8371

19.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил се моли за възможно най-бързо прекратяване на военния конфликт в Светата Земя

07.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил отговори на писмото на Светейшия Патриарх Български Неофит относно руския храм в София

04.10.2023

Изявление на Светейшия Патриарх Кирил във връзка с присъдата, издадена от украинския съд на Тулчинския и Брацлавски митрополит Йонатан

07.08.2023

Светейшият Патриарх Кирил се изказа по време на Втората среща на върха Русия – Африка

27.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: действията на Константинополската Патриаршия отвориха пътя към църковните неуредици

19.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: Униатите участват дейно в разпалването и поддържането на гоненията срещу православните християни в Украйна

19.07.2023

Председателят на ОВЦС изрази съболезнования във връзка с кончината на йерарха на Българската църква Сливенския митрополит Йоаникий

12.01.2024

Волоколамският митрополит Антоний се срещна с представителя на Московския и Всерусийски Патриарх при Българския Патриарх

27.10.2023

Председателят на ОВЦС посети с работна визита Светата Земя

08.10.2023

Волоколамският митрополит Антоний оглави храмовия празник на храма «Възкресение на Словото на Успенски Вражек»

26.09.2023

Председателят на ОВЦС се срещна с изгонените от България представители на Руската Православна Църква

25.09.2023

Светейшият Патриарх Кирил се изказа по време на Втората среща на върха Русия – Африка

27.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: Приветстваме всички посреднически мисии, насочени към преодоляване на трагичния конфликт в Украйна и възможно най-бързо установяване на справедлив мир 

29.06.2023

С посредничеството на Руската Православна Църква се извърши предаване на украински военнопленници

08.06.2023

Светейшият Патриарх Кирил посети храма «Св. мъченик Авраамий Български» в гр. Болгар

20.05.2023

Председателят на ОВЦС честити на Предстоятеля на Българската Православна Църква седемдесетата годишнина от възстановяването на Българската Патриаршия

10.05.2023

Свeтейшият Патриарх Кирил присъства на военния парад в чест на седемдесет и осмата годишнина на Победата

09.05.2023

Председателят на ОВЦС честити на Светейшия Патриарх Български Неофит неговия имен ден

21.01.2023

Изказване на председателя на ОВЦС митрополит Волоколамски Антоний на заседание на Съвета за сигурност на ООН

18.01.2023

Председателят на ОВЦС се изказа на заседание на Съвета за сигурност на ООН

18.01.2023

Патриаршеска награда бе връчена на заместник-председателя на ОВЦС

17.01.2023

Page is available in the following languages
Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب