Клинският митрополит Леонид: Няма да разрушаваме местните устои и традиции на африканските енории

На 29 декември 2021 година на заседание на Светия Синод на Руската Православна Църква беше прието решение за създаване на Патриаршески екзархат на Африка. За Патриаршески екзарх беше назначен митрополит Леонид (Горбачов), комуто беше присвоен титул «Клински». В интервю за кореспондента на «Интерфакс-Религия» Елена Верьовкина архиереят разказа как и и за чия сметка ще се развиват новите енории, възможни ли са прояви на расизъм в Руската Църква и очаква ли се в скоро време към Московската Патриаршия да се присъединят нови желаещи.

— Във връзка с присъединяването на част от африканските енории в Руската Православна Църква възникват редица съвършено нови въпроси. Вие как смятате, ще се сблъска ли нашата Църква с нови предизвикателства — например, с желанията да се изобразяват апостолите или Христос като цветнокожи, както е в някои протестантски църкви? Възможно ли е в Църквата да възникне въпросът за расизма и какво е Вашето отношение към движението Black Lives Matter, може ли то да достигне и до Църквата?

— Ние казваме, че в Църквата «няма ни елин, ни иудеин» (Кол. 3.11), затова едно или друго изображение, свързано с националната символика, не преобладава в православните традиции. В Православната Църква няма как да възникне расизъм, ако преди това не се е образувала етнофилетична почва за него. Винаги всичко зависи от хората, които водят своето паство към спасението.

Що се отнася до въпроса за движението BLM, още веднъж ще подчертая, че в Православието спасението е възможно за вярващите независимо от цвета на кожата, националната или езикова принадлежност, за всички, които се стараят да не пристъпват Божиите заповеди и каноните на Църквата.

— Ще се откриват ли в Африка семинарии за подготовка и обучение на православни свещеници?

— Днес ние едва започваме реализацията на своите планове. Несъмнено, въпросът за образованието е един от приоритетните. Ние имаме разбиране за неговото решаване. Съществуват прекрасни богословски училища за обучение и подготовка на студенти. Обаче, не е изключено да създадем на територията на африканския континент редица учебни заведения, но при условие на необходимост и целесъобразност.

— В постсъветското образование, особено семинарското, с езиците винаги е било достатъчно напрегнато, а сега и африкански езици. Кой ще подготвя хора за работа в Африка?

— В Русия има достатъчен брой висши учебни заведения, които могат да подготвят специалисти с езикови познания. Освен това, в африканските страни говорят на английски, френски, суахили, на местни диалекти. Днес няма остър езиков проблем. Ние общуваме на горепосочените езици. Съществуват печатни издания, религиозна литература, последование на Божествената литургия, необходими за извършване на богослуженията текстове на различни езици от континента. При необходимост ще осъществяваме преводаческа дейност. Въпросът за подготовката на специалисти се разглежда в широк спектър.

— Съществуват ли в Руската Църква хора — меценати, архиереи, които са готови финансово да подкрепят тези африкански енории? Като цяло, това са много бедни общини, изискващи финансова поддръжка. Кой ще ги финансира?

— Да, в Руската Църква има благотворители, които оказват помощ по многобройни направления на нейното служение и оставайки неравнодушни към съдбата на Вселенското Православие са готови със своята щедрост да подкрепят и нашата мисия в Африка. Ние сме им благодарни, че те разбират, че днес Руската Църква се превръща в пазителка на Православието, не разрешавайки да се потъпкват свещените канони в угода на едни или други политически решения.

— Какви са първите стъпки, които ще предприеме Руската Църква по отношение на развитието на тези нови енории?

— От момента на историческото решение на Светия Синод изминаха само две седмици, затова е рано да се говори за стъпките, които ще се предприемат. До последния момент ние се надявахме, че ръководството на Александрийската Православна Църква ще проумее цялата трагичност на своите действия и ще вземе единствено правилното решение, отказвайки се да подкрепя разкола. Предварително ние не се подготвяхме за каквото и да било, но повярвайте, нищо няма да ни спре. Сега разработваме мащабна програма не само за развитие на енориите, но и за пълноценното присъствие на Руската Православна Църква на континента, включваща богослужебна, образователна, социална и хуманитарна дейност.

— Колко по-различен е редът на богослужебния и енорийския живот на тези общини от традиционния порядък в енориите на нашата Църква?

— Всяка община има свои особености. Православието е уникално и с това, че то не отстранява, не нивелира националните традиции и култура — то обединява всичко и всички в Христа. Многократно съм говорил за това, носейки своето послушание и зад граница, и в Русия. Ние няма да разрушаваме местните устои и традиции. Православието винаги се е отличавало с търпение и любов. Затова, напротив, ще поддържаме и съхраняваме индивидуалността на всяка община на континента, когато нейните особености не противоречат на учението на Църквата. Тези традиции няма да повлияят на хода на богослужението.

— Смятате ли, че присъединяването на африканските енории ще отприщи движение за присъединяване към Руската Църква и в други Църкви, признали неканоничната църква на Украйна (ПЦУ), в Кипърската, Еладската?

— Ние и преди сме казвали и пак ще повторим: Руската Православна Църква не се занимава с експанзия. Константинополският Патриарх извърши канонично престъпление, встъпвайки в църковно общение с разколниците. Редица Православни Църкви подкрепиха това неправомерно решение и съслужиха с хора, нямащи канонично, тоест законно ръкоположение и които не са свещенослужители.

Ние знаем, че съгласно учението на Църквата, «общуващият с разколници сам се превръща в разколник». Ние защитаваме и ще продължаваме да защитаваме православните, които отказват да се асоциират с разкола.