Борисполски Митрополит Антоний: пристигането на Константинополския Патриарх в Киев не стана значително събитие в духовния живот на Украйна

Управляващият делата на Украинската Православна Църква Борисполският и Броварски митрополит Антоний в интервю за РИА Новости разказа, по-специално за изводите от неотдавана състоялата се визита на Константинополския Патриарх Вартоломей в Киев и за това, как в Поместните Православни Църкви възприемат украинския разкол.

По думите на йерарха от Украинската Православна Църква, визитата на главата на Фенер, «освен привнасянето на нови проблеми и разделителни линии в украинското общество, с нищо особено няма да се запомни». Още повече, тя провокира влошаване на ситуацията в някои райони на Украйна: местните власти, надценявайки идването на Патриарх Вартоломей като сигнал за поддръжка на ПЦУ от страна на висшето ръководство на държавата, «започнаха още по-активно да съдействат за нарушаване правата на вярващите на Украинската Православна Църква».

Архипастирът подчерта, че идването на Константинополския Патриарх в Киев не стана значително събитие в духовния живот на Украйна, и в много отношения изигра отрицателна роля непосредствено за главата на Фенер: «Целият православен свят видя, че зад решението за легализиране на разколниците от «Украинската автокефална църква на Киевската патриаршия» и «Украинската православна църква на Киевската патриаршия» не стои желанието на украинския народ, и че тази стъпка, реално, има мизерна подкрепа. А щом е така, то излиза, че в Константинопол са лъгали и себе си, и другите Поместни Църкви, когато твърдяха, че предоставянето на автокефалия на Украйна се основава на запитване от страна на подавляващото болшинство украинци».

Освен това, по мнението на йерарха, ПЦУ преживява собствен разкол: «Филарет Денисенко създаде «независима Киевска патриаршия», понеже счита, че "томосът" подчини украинските разколници на Истанбул. Нещо повече, той постави под съмнение правомощията на избрания Думенко за глава на ПЦУ. Та нали, както посочи "патриархът", Епифаний не е избран от поместен "събор" на ПЦУ. Което е интересно – такава позиция поддържат и редица влиятелни  "епископи" на така наречената православна църква на Украйна. Те смятат, че са били излъгани: на времето им гарантирали провеждането на "поместен събор", по решенията на който би могъл да се появи съвършено друг глава на ПЦУ. Върху това се прибавя и неуредиците в административния живот на структурата, оглавявана от Думенко. Там до сега в рамките на този или онзи регион са принудени да преживяват едновременно няколко "епископи". Ясно е, че това води до конфликти и неуредици»

По думите на Борисполския митрополит Антоний, определена напрегнатост съществува и в отношенията на разколниците с Фенер. «Не всички в ПЦУ са съгласни с записаното в  "томоса" задължително предаване на задграничните енории под контрола на Константинополската Патриаршия, – констатира йерархът на Украинската Православна Църква. – Именно за това привържениците на създадената с подкрепата на Порошенко структура търсят сега възможности за преразглеждане на издадения от Патриарх Вартоломей указ. Именно Световният конгрес на украинците вече постави пред фанариотите въпроса за разширяване на юрисдикцията на ПЦУ зад пределите на Украйна. И е напълно очевидно, че на Константинополския Патриарх това хич не му се нрави: по този начин се подлага на съмнение закрепеното с "томоса" главенство на Фенер над ПЦУ, предполагащо само съгласие на украинските разколници с едни или други решения на управляващата ги "църква-майка".

Владика Антоний също така отбеляза, че, без да гледаме това, че в дадения момент ПЦУ е формално призната от три поместни Църкви – Александрийската, Еладската и Кипърската – вътре във всяка от тези Църкви съществува сериозно несъгласие с решенията на тяхните предстоятели за поддръжка и легализация на ПЦУ. Така, в Александрийската Патриаршия група клирици повдигна въпроса за преминаване под друга юрисдикция, понеже не желае да бъде под омофора на този, който призна разколниците и с това сам престъпи чертата на разкола.

«Недоволни от антиканоничната стъпка на своя глава има и в Еладската Църква. Струва си да си припомним факта, че през 2019 година бившите митрополити на Украинската Православна Църква, сега "йерарси на ПЦУ" Симеон (Шостацки)  и Александър (Драбинко), които бяха, както се посочваше в съответни анонси, на "първото голямо поклонническо пътуване в Гърция след признаването на ПЦУ от Еладската Православна Църква",  им бе отказано извършването на Литургии в храмове на Еладската Църква. Много мощна опозиция на решението на Архиепископ Хризостом по украинския въпрос се наблюдава в Кипърската Църква. По-конкретно, Лимасолският митрополит Атанасий не счита Епифаний за каноничен предстоятел по причини посочени в свещените канони. Нещо повече, владиката, който притежава голям авторитет в църковната среда, не е съгласен с признаването на ПЦУ от страна на главата на Кипърската Църква, защото то е станало без уведомяването и без съгласието на Свещения Синод», - подчерта архипастирът.

Коментирайки възможността да се предостави на Йерусалимската или на Антиохийската Патриаршии пълномощията на координатор в световното Православие, доколкото тези Църкви влизат в числото на първенствуващите престоли в диптиха, управляващият делата на Украинската Православна Църква заяви, че това трябва да се реши съборно. Той също така напомни, че в историята на Църквата има много случаи, когато Съборите са осъждали едни или други действия на Константинополската Патриаршия и разпространяваните в нея ереси. Като пример йерархът приведе свикването през 1443 година от Йерусалимския Патриарх Събор на Предстоятелите на Източните Църкви, на който били осъдени Фераро-Флорентинската уния на Константинополската Патриаршия с католиците и самия Константинополски патриарх-униат Митрофан ІІ с йерарсите, предали заедно с него православната вяра.

 «Може още да си припомним провеждането в Йерусалим на Събора от 513 година, който изобличава разпространяваната в Константинополската Църква монофизитска ерес, и Събора от 1672 година, чиито завършващ акт става утвърждаването на Православното Изповядване на Вярата в 18 глави, които с времето са се утвърдили в качеството си на важен вероучителен документ за цялата Православна Църква», - каза митрополит Антоний.

Засягайки конфликта, който тлее между Антиохийската и Йерусалимската Православни Църкви заради каноничната юрисдикция над Катар, йерархът отбеляза, че в настоящето «между дадените Църкви се отработват механизми за решавани на съществуващия проблем». «Да се надяваме, че всичко ще завърши с неговото пълноценно урегулиране. Това е много важно, доколкото на фона на предизвикателствата, които се генерират на бреговете на Босфора за цялата Вселенска Църква, ние нямаме право да задълбочаване на конфликта», - констатира Борисполския и Броварски митрополит Антоний.

Служба „Комуникация” ОВЦС