на Московската патриаршия
Митрополит Иларион: Църквите търсят единство по темата за изменението на климата
Посветената на изменението на климата среща на представителите на световните религии, учени и експерти "Вярата и науката: към COP 26" се състоя във Ватикана на 4 октомври 2021 година с участието на председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия Волоколамския митрополит Иларион. В интервю за РИА Новости, владиката разказа, че е успял да обсъди с Кентърбърийския архиепископ и представителите на Ватикана, отношението на Църквите към проблема за глобалното затопляне и от какво се ръководи в своето отношение към него Руската Православна Църква.
– Ваше Високопреосвещенство, Вие се намирате в Рим, където вземате участие в междурелигиозна среща, посветена на темата за изменение на климата. В Апостолския дворец във Ватикана на церемонията по подписване на съвместното възвание Вие седяхте до Римския Папа, Константинополския Патриарх и Кентърбърийския Архиепископ. След разрива на отношенията с Константинопол Вие за първи път ли се срещнахте с Патриарх Вартоломей?
– Да. Съгласно решението на нашия Свети Синод, ние не вземаме участие в каквито и да са мероприятия, в които председателства или съпредседателства представител на Константинопол. Обаче, в този случай нямаше такова председателство или съпредседателство. В срещата взеха участие тридесет и четирима религиозни лидери, от тях само двама представяха Православните Църкви – Патриарх Вартоломей и аз. Ако аз не бях там, то той би бил единственият представител на световното Православие. Нека напомня, че на последното заседание на Синода ние обявихме, че той не може да представлява световното Православие, защото е изгубил доверието на милиони вярващи. Той може да представлява само своята собствена Църква и тези Църкви, които биха пожелали, той да ги представлява. Нашата Църква не е сред тях.
– Значи, от другите Поместни Църкви нямаше представители?
– Не. Сред тези, които се изказаха беше и протойерей Иоан Саука от Румънската Православна Църква, но той представляваше не Румънската Църква, а Световния Съвет на Църквите, като негов действащ генерален секретар.
– Успяхте ли да поговорите с Патриарх Вартоломей?
– Не съм планирал да водя преговори с него. Когато заемахме местата си, той ми каза «добро утро» на руски, а аз отговорих «добро утро» на английски. Това изчерпа нашето общуване.
– А с Римския Папа общувахте ли?
– Засега само се поздравихме. Предстои отделна среща, макар че имайки предвид количеството гости във Ватикана тя, видимо, ще е кратка. Така ми съобщиха в Папския Съвет по съдействието на християнското единство. Срещата с председателя на този Съвет кардинал Кох е планирана за днес във втората половина на деня.
– А имахте ли разговор с Кентърбърийския Архиепископ?
– С него проведохме съдържателна беседа вчера вечерта на вечерята, дадена от Посланика на Великобритания в Италия. Там седях до него и до архиепископ Пол Галахър, секретар на Ватикана за свръзките с държавите. Успяхме да засегнем много теми. Днешната тревожна ситуация в света предизвиква религиозните лидери да търсят пътища за взаимодействие, в частност, по темата за изменението на климата. Ние няма да успеем със собствени усилия да спрем глобалното затопляне, заплашващо с непредсказуеми беди цялото човечество, но можем да повлияем на политическите лидери с това, техните решения да бъдат насочени към защита на околната среда. Именно на тази тема е посветена срещата във Ватикана, в която аз участвам по благословение на Светейшия Патриарх.
– Всеки от участниците в мероприятието разполагаше с две минути време за изказване. Вие за какво говорихте?
– На първо място цитирах думите от документа «Позиция на Руската Православна Църква по актуални проблеми на екологията», приет на Архиерейския Събор през 2013 година, за това, че «в диалога с представителите на обществото, държавата, международните организации Руската Православна Църква смята за свой дълг да съдейства за укрепването у хората, принадлежащи към различни социални, етнокултурни, възрастови и професионални общности, чувство на солидарна отговорност за съхраняване на Божието творение и да поддържа техния труд в това направление». На второ място, казах, че причината за днешната екологична ситуация е желанието на едни да се обогатят за сметка на други, в повечето случаи несправедливо. И призовах религиозните лидери да поемат върху себе си съвместна отговорност за настоящето и бъдещето на човечеството, работейки за съхраняване на нашата прекрасна планета.
Беседвала е Олга Липич