Главна страница Авторска аналитика
АВТОКЕФАЛИЯ ПО КОНСТАНТИНОПОЛСКИ…

АВТОКЕФАЛИЯ ПО КОНСТАНТИНОПОЛСКИ

Illustration_1.jpg

Атанасий Зоитакис, кандидат на историческите науки, преподавател в катедрата по история на Църквата (Исторически факултет на Московския университет)

Днес православният свят се оказа разделен. В Украйна, Северна Македония, Черна гора, Абхазия е неспокойно. Повод за «брожението» е проблемът с автокефалията. Липсва съгласие – кой, при какви условия и по какъв начин може да обяви появата на нова Поместна Православна Църква.

Показателен пример е ситуацията в Църквата на Чешките земи и Словакия. През тази година се навършват 70 години от автокефалията ѝ, получена от Руската Православна Църква. Но Константинополската патриаршия не признава тази автокефалия и дори издаде на 27 август 1998 г. собствен «Патриаршески и синодален томос за даруване на автокефалия на светата Православна Църква в Чешките земи и Словакия». Оттогава всеки опит на чешките и словашките християни да си спомнят за ролята на Руската Църква предизвиква достатъчно ожесточена реакция. Четейки писмата от Фенер, човек е поразен от необикновено резките за един дипломатически документ формулировки. В Константинопол са недоволни от «нарушаването на споразуменията» и «пренебрегването на установения църковен и каноничен ред». Автокефалията от 1951 г. наричат «незаконна», характеризират я като «негативно, явно неканонично, нищожно събитие». Изразяват «съмнения в искреността и честността» на чехите и словаците, и искат от тях «да изучите най-сетне историята и каноничното право… и да не ни провокирате»; в противен случай заплашват със санкции и дори отзоваване на автокефалията им с попътно изваждане «от свещените диптиси на Православните автокефални Църкви».  

Опитите за договаряне

Сред постановленията на Вселенските събори няма канони, регламентиращи предоставянето на автокефалия. Именно това стана повод за днешните конфликти.

Идеята за решаване на натрупалите се трудности на нов Всеправославен събор излезе на авансцената в началото на XX в. През тези години предстоятелите на Поместните Църкви водеха активна кореспонденция помежду си и като цяло съгласуваха кръга от теми, който трябваше да бъде поставен за общоправославно обсъждане. 

Illustration_2.jpg

Световните войни, руската революция, прогонването на гърците от Мала Азия и други подобни събития бяха пречка за провеждането на събора. И въпреки това от 8 до 23 юни 1930 г. в атонския манастир Ватопед се състоя съвещание, на което представителите на Поместните Църкви съгласуваха кръга от теми, подходящи за съборно обсъждане. Сред тях бе и темата «Предпоставки и начин за предоставяне на автономия и автокефалия».

В началото на заседанието доклад прочете секретарят на комисията, Швейцарският митрополит Дамаскин, който разказа по какво Православните Църкви са съгласни, а в какво се разминават. 

Ще цитираме няколко най-важни места от този доклад:

- «Всички светейши Православни църкви са съгласни, че е необходимо всеправославно съгласие за провъзгласяването на автокефалия».

- «Каноничното предоставяне на автокефалия е невъзможно без предварително потвърждение от страна на всеправославния консенсус».

- «Еклисиологичната и каноничната основа на институцията автокефалия гарантира равночестността на автокефалията на всички поместни автокефални Православни църкви».

През 1961 г. на остров Родос се състоя Първото Всеправославно съвещание с участието на повечето Поместни Църкви. Срещата потвърди важността на обсъждането на проблема с автокефалията на бъдещия събор. На I Всеправославно предсъборно съвещание през 1976 г. темата «Автокефалията и начинът за нейното провъзгласяване» бе включена в списъка на 10-те теми от дневния ред на Светия и Велик събор.

През ноември 1993 г. на Междуправославната подготвителна комисия в швейцарския Шамбези темата «автокефалия» започна най-сетне да се обсъжда по същество.

Illustration_3.jpg

В резултат на проведената дискусия Поместните Църкви (на съвещанието отсъстваха само Йерусалимската и Грузинската патриаршии) почти изцяло съгласуваха текста на документа «Автокефалията и начинът за нейното провъзгласяване», според който в бъдеще автокефалия ще се предоставя с одобрението на всички Поместни Църкви, а «църквата, провъзгласена за автокефална, се въвежда като равноправна в общението на Православните църкви и има всички общоправославно установени канонични привилегии (диптиси, споменаване, междуправославни отношения и т.н.)».

В частност, за необходимо условие за предоставянето на автокефалия в т.3 на този документ бе провъзгласено «съгласието на църквата майка и наличието на всеправославен консенсус». След изпълняването на тези условия в процеса се включва Вселенският патриарх. «Църквата майка, получавайки молба от подчинения ѝ църковен регион, оценява съществуващите еклисиологични, канонични и пастирски предпоставки за предоставянето на автокефалия. В случай, че Поместният събор в качеството си на висш църковен орган даде своето съгласие, той внася съответното предложение във Вселенската патриаршия за търсене на всеправославен консенсус, информирайки останалите поместни Автокефални църкви». И по-нататък, в т.6 – «Всеправославният консенсус се изразява от единодушното съгласие на съборите на Автокефалните църкви».

Оставаше само да се достигне съгласие за това как именно се провъзгласява автокефалията, предоставена по общо съгласие на всички Поместни Църкви: кой и как подписва съответния документ.

И все пак постигнатият успех не беше развит. Шест години Константинополската патриаршия, председателстваща в Междуправославната подготвителна комисия, не свикваше нейни заседания. През 1999 г. тя направи такъв опит, но той увисна заради започналата три години преди това естонска църковна криза. Константинополската патриаршия поиска в заседанията наред с общопризнатите Поместни Църкви да участва и т. нар. Естонска апостолска православна църква, учредена на каноничната територия на Руската Православна Църква като автономия на Константинополската патриаршия. Естествено, Руската Православна Църква не можеше да се съгласи с подобен подход.

Illustration_4.jpg

През 2008 г. Константинополската патриаршия се отказа от предишните си искания и отново се отвори път към възобновяване на преговорите. Обсъждането на проблема с автокефалията продължи по време на Междуправославната подготвителна комисия през декември 2009 г. На това заседание част от Поместните Църкви защитаваше позицията, че томоса за автокефалия подписва «Вселенският патриарх като изразител на всеправославния консенсус». На свой ред, делегациите на Руската, Сръбската, Румънската, Българската, Полската и Чехословашката Църкви смятаха, че томосът трябва да бъде подписан от представителите на всички Поместни Църкви. Точка 3в през 2009 г. звучеше тъй: «Изразявайки съгласието на църквата майка и всеправославния консенсус, Вселенският патриарх официално провъзгласява автокефалията на ходатайстващата за това църква посредством издаването на томос за автокефалия. Този томос се подписва от Вселенската патриаршия и се засвидетелства от подписите на блаженейшите предстоятели на светейшите Православни Църкви, поканени за това от Вселенския патриарх». Но въпросът за съдържанието на томоса и начина за неговото подписване бе оставен на следващата Междуправославна подготвителна комисия (2011).

През 2011 г. обаче до консенсус пак не се стигна, защото действащият регламент предвиждаше приемане на документите само в случай на единодушно одобрение от страна на всички Поместни Църкви. И все пак проблемът с автокефалията беше както никога близо до своето решаване. През ноември 2011 г. главата на Отдела за външноцърковни връзки на Руската Православна Църква митрополит Иларион отбеляза, че «остава да се преодолеят някои детайли с техническо естество». Същината на разногласията бе в следното: делегацията на Константинополската патриаршия настояваше, че подписът на Вселенския патриарх под томоса за автокефалия трябва да бъде специално обособен (предлагаше се да бъде снабден с думата «апофенете» (гр. «решава»), а подписите на предстоятелите на останалите поместни Православни Църкви — с думата «синапофенете» («съвместно решават»)); делегацията на Руската Православна Църква бе на мнение, че томосът трябва да се утвърждава с еднакви подписи на предстоятелите на всички поместни Православни Църкви, като при това на Константинополския патриарх, разбира се, трябва да бъде предоставено мястото на пръв сред равни.

И все пак през април 2011 г. въпросът за автокефалията бе временно свален от обсъждане по инициатива на Константинополския патриарх Вартоломей, който разпрати писма до поместните Православни Църкви с предложение да се проведе Всеправославен събор, а дискусията по спорния въпрос да се отложи до по-добри времена.

Illustration_5.jpg

На Синаксиса на предстоятелите през 2014 г. бе решено, че темата «автокефалия» ще се обсъжда отново в рамките на подготвителна комисия, за да бъде поставена на Всеправославния събор. Но обсъждането така и не се състоя, формално поради недостиг на време. Въпреки това през 2015 г. предстоятелите на Грузинската, Сръбската и Българската Православни Църкви в писма до патриарх Вартоломей се изказаха за внасяне на темата «автокефалия» в дневния ред на Светия и Велик събор.

През 2016 г. на събранието на предстоятелите на Поместните Православни Църкви Руската Църква настойчиво предлагаше да се решат оставащите незначителни разногласия по въпроса за предоставянето на автокефалия. Но Константинополската патриаршия отказа под предлог, че това може да забави свикването на събора. Заедно с това Фенер за пореден път обеща да не се меси в църковните дела на Украйна нито преди събора, нито след него. «Повярвахме на тези думи – заяви впоследствие главата на ОВЦС митрополит Иларион пред гръцката православна агенция Romfea. – Мислехме си: щом така казва Вселенският патриарх, хайде наистина, както той обещава, да проведем събора, а след това да продължим обсъждането на темата «автокефалия». Не трябваше да му вярваме, той ни измами. Направихме голяма грешка».

Illustration_6.jpg
И наистина, един от йерарсите на Константинополската патриаршия, Авидският епископ Кирил в статията си «Украинската автокефалия» честно признава, че дори ратификацията на документа за автокефалия от Критския събор нямаше да промени нищо – Константинопол щеше да продължи да действа въз основа на собственото си разбиране за «първенстващата си роля» в Православната Църква.

Как «сестрите» станаха «дъщери»

Опирайки се върху собственото си своеобразно и свободно тълкуване на каноните, Фенер се опитваше да обоснове своята «уникална привилегия да приема жалби от йерарсите и духовенството» на всички Поместни Църкви. И с течение на времето заяви претенции за контрол над цялата православна диаспора.

Промени претърпя и учението за автокефалията. Още в средата на XIX в., обявявайки създаването на Еладската църква, Фенер заяви: «Православната църква в Еладското кралство отсега се обявява и провъзгласява за духовна сестра на бившата църква майка, Вселенската патриаршия». Вселенската патриаршия вече няма да бъде «църква майка», а «църква сестра» (томосът от 1850 г.).

Струва си да отбележим, че въпреки факта, че Еладската Църква се отнасяше непосредствено към юрисдикцията на Константинопол, проблемът беше решен на свикания за тази цел Свети и Велик събор с участието на представители на други Поместни църкви.

Автокефалията на Еладската църква вече бе достатъчно силно ограничена, и все пак в по-късните томоси ситуацията се промени още повече не в полза на Поместните Църкви. Издавайки нови томоси за автокефалия, в Константинопол продължаваха да ограничават правата на Поместните Църкви (при това решенията се вземаха единолично, без консултации с другите църкви). Особено показателни са документите, близки до нашето време.

В томосите, адресирани до Православната Църква на Чешките земи и Словакия (1998) и до тъй наречената Православна църква на Украйна (2019), става дума за съществено орязани права.

Illustration_7.jpg

Константинопол си оставя правото да отзове дарената от него автокефалия, регламентира структурата и принципите на управление на новата Поместна Църква, забранява ѝ да има свое задгранично паство, предвижда тя да получава миро от «църквата майка», оставя за себе си правото да ръководи общуването на новата автокефалия с другите Поместни Църкви.

Фактически Константинопол се самопровъзгласява за глава на всички Поместни Църкви, както е казано директно в томоса за тъй наречената украинска «църква»: «Автокефалната църква в Украйна познава в качеството на свой глава всесветейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както и другите патриарси и предстоятели».

Така Константинопол се опитва да стане уникален по своя статус «попечител» на всички останали Поместни Църкви, осъществяващ надзор върху тях.

Очевидно е, че претенцията на Константинопол, че има «уникално» право да предоставя автокефалии, е не само лишена от исторически и канонически основания, но и пряко противоречи на всички съгласувани подходи към този въпрос на всеправославно ниво. При това трябва да се отбележи, че само преди някакви си 10 години самият Фенер настояваше върху необходимостта от всеправославен консенсус по този въпрос. И въпреки това той даде «автокефалия» на ПЦУ, без да обсъди въпроса на всеправославно събрание, без да получи одобрение от Поместните Църкви, действайки въпреки православните канони. Така той зачерта целия многогодишен труд по изработване на общия консенсус. 


Автор на статията
Атанасий Зоитакис
Споделяне:
Съболезнователно послание на Патриарх Кирил във връзка с кончината на йерарха на Българската църква Сливенския митрополит Йоаникий

12.01.2024

Светейшият Патриарх Кирил: Константинополският Патриарх не е свободен човек

07.01.2024

Обнародвано е Рождественското послание на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил за 2023/2024 г.

06.01.2024

Изказване на Светейшия Патриарх Кирил на юбилейното заседание на Междурелигиозния съвет на Русия

07.12.2023

Поздравително послание от членовете на Светия Синод до Светейшия Патриарх Кирил по случай рождения му ден

20.11.2023

Изявление на Светейшия Патриарх Кирил във връзка със събитията, станали в летището на Махачкала

30.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил изрази подкрепата си за Йерусалимската Патриаршия в ситуацията на въоръжен конфликт в Светата Земя

26.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил участваше в срещата на руския президент Владимир Путин с представители на религиозните общности в Русия

26.10.2023

Свeтейшият Патриарх Кирил изпрати послания във връзка с разгледания от украинския парламент законопроект № 8371

19.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил се моли за възможно най-бързо прекратяване на военния конфликт в Светата Земя

07.10.2023

Светейшият Патриарх Кирил отговори на писмото на Светейшия Патриарх Български Неофит относно руския храм в София

04.10.2023

Изявление на Светейшия Патриарх Кирил във връзка с присъдата, издадена от украинския съд на Тулчинския и Брацлавски митрополит Йонатан

07.08.2023

Светейшият Патриарх Кирил се изказа по време на Втората среща на върха Русия – Африка

27.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: действията на Константинополската Патриаршия отвориха пътя към църковните неуредици

19.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: Униатите участват дейно в разпалването и поддържането на гоненията срещу православните християни в Украйна

19.07.2023

Председателят на ОВЦС изрази съболезнования във връзка с кончината на йерарха на Българската църква Сливенския митрополит Йоаникий

12.01.2024

Волоколамският митрополит Антоний се срещна с представителя на Московския и Всерусийски Патриарх при Българския Патриарх

27.10.2023

Председателят на ОВЦС посети с работна визита Светата Земя

08.10.2023

Волоколамският митрополит Антоний оглави храмовия празник на храма «Възкресение на Словото на Успенски Вражек»

26.09.2023

Председателят на ОВЦС се срещна с изгонените от България представители на Руската Православна Църква

25.09.2023

Светейшият Патриарх Кирил се изказа по време на Втората среща на върха Русия – Африка

27.07.2023

Светейшият Патриарх Кирил: Приветстваме всички посреднически мисии, насочени към преодоляване на трагичния конфликт в Украйна и възможно най-бързо установяване на справедлив мир 

29.06.2023

С посредничеството на Руската Православна Църква се извърши предаване на украински военнопленници

08.06.2023

Светейшият Патриарх Кирил посети храма «Св. мъченик Авраамий Български» в гр. Болгар

20.05.2023

Председателят на ОВЦС честити на Предстоятеля на Българската Православна Църква седемдесетата годишнина от възстановяването на Българската Патриаршия

10.05.2023

Свeтейшият Патриарх Кирил присъства на военния парад в чест на седемдесет и осмата годишнина на Победата

09.05.2023

Председателят на ОВЦС честити на Светейшия Патриарх Български Неофит неговия имен ден

21.01.2023

Изказване на председателя на ОВЦС митрополит Волоколамски Антоний на заседание на Съвета за сигурност на ООН

18.01.2023

Председателят на ОВЦС се изказа на заседание на Съвета за сигурност на ООН

18.01.2023

Патриаршеска награда бе връчена на заместник-председателя на ОВЦС

17.01.2023

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب