Митрополит Иларион: претенциите на Константинопол донесоха горчиви плодове на разкол в световното Православие

На 11 ноември 2021 г. в Киевската духовна академия се откри международна конференция «Съборността на Църквата: богословски, канонически и исторически измерения».

Обръщайки се с приветствено послание към организаторите и участниците на форума, председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия митрополит Волоколамски Иларион констатира актуалността на темата за първенството на Константинополската Патриаршия, станала ябълка на раздора в световното Православие.

«Както знаем, започвайки от средата на XI в., тази Патриаршия е заемала в семейството на местните Православни Църкви първо по чест място. То ѝ е било отредено по силата на исторически обстоятелства – напомни митрополит Иларион. – В течение на много векове първа катедра на християнския свят е бил Рим като столица на империята. След като император Константин основал на бреговете на Босфора нова столица, на Втория Вселенски Събор било прието постановление, изравняващо Новия Рим – Константинопол – като "град на царя и синклита", със стария Рим. Благодарение на това решение, потвърдено от Халкидонския Събор в неговото 28-мо правило, Константинопол заел второ след Рим място в диптиха на Църквите. А когато през 1054 г. се извършил разривът на общението между Константинопол и Рим, първенството в семейството на Източните Православни Църкви сякаш автоматично минало към Константинопол. Но това било първенство по чест, а не по власт, и Константинополският Патриарх се възприемал като "пръв сред равни"».

В наши дни богословите от Константинополската Църква твърдят, че Предстоятелят на тази Църква е «пръв без равни», отбеляза митрополит Иларион. Те заявяват, че «той може по свое усмотрение да прекроява границите на Поместните Църкви. Че той може да нахлува в пределите на Поместните Църкви, да установява там свои порядки и да устройва свои ставропигии. Че за всички Църкви той е висша апелативна инстанция. Че той може с едно драсване на перото да заличи многомиллионна Църква с повече от сто епископи, повече от 12 хиляди енории, повече от 250 манастири, и да предаде нейните права и име на една разколническа структура. Че той може да обяви един самозванец за законен епископ и да "възвърне сана" на човек, който никога не е имал такъв сан или го е изгубил поради изпадане в разкол». Освен това, по тяхно мнение, Константинополският Патриарх има уж ексклузивни права върху цялата православна диаспора.

«През 1950 г. схиархимандрит Софроний (Сахаров), сега канонизиран от Константинополската Църква, нарече всички тези претенции "ерес на константинополския папизъм". Той предсказа, че рано или късно тази ерес ще доведе до разкол в световното Православие. Уви, пророчеството на стареца Софроний се сбъдна и днес ние жънем горчивите плодове на онези претенции на Константинопол, които по времето на неговия живот са били все още в зародишно състояние», констатира митрополит Иларион.

Той изрази увереност, че заплахите за единството на Православието, произтичащи от действията на Константинополския Патриарх, изискват широко съборно осмисляне от страна на йерарсите, клириците, монасите и миряните.

«Надявам се, че днешната конференция, провеждана сред стените на Киевската духовна академия, ще даде своя принос за осмислянето на онези предизвикателства, с които се сблъсква днес Православната Църква», подчерта владика Иларион, пожелавайки помощ Божия на всички участници в конференцията, а на многострадалната и преследвана Украинска Православна Църква – мир и процъфтяване.

Служба «Комуникация» на ОВЦС