Дабробосненският митрополит Хризостом: «Действията на киевските власти спрямо Украинската православна църква са нещо нечувано»

Служба «Комуникация» на ОВЦС, 28.08.2024. Константинополската патриаршия още през 2016 г. реши да създаде карикатурната «ПЦУ», за да си отмъсти на Руската православна църква, а действията на киевския нацистки режим спрямо Украинската православна църква са нечувани и заслужават само презрение, каза в ексклузивно интервю за в. «Российская газета» Дабробосненският митрополит Хризостом, оглавяващ митрополията на Сръбската православна църква с център в Сараево (Босна и Херцеговина).

– С какви предизвикателства се сблъсква днес Сръбската църква?

– Сръбската православна църква, както и всички други Поместни църкви, си има трудности. Тези трудности са тясно свързани с проблемите на сръбския народ. Нашият народ, а оттам и нашата Църква са пръснати по целия свят, започвайки от Европа и Америка и свършвайки с Нова Зеландия. На всеки континент, във всяка страна проблемите са различни. Но същевременно има и позитивни неща, които също касаят Църквата. Важното е, че ние винаги сме готови да бъдем Христови, да свидетелстваме за Христос и заедно с Него да преодоляваме всичко. Проблемите винаги са свързани с политиката, в която няма Бог, няма любов и доброжелателство. Всекидневните политически и социални събития в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина ни показват ясно, че съществуват проблеми, които се отразяват и върху Църквата.

– Как оценявате действията на киевските власти, насочени към забрана на каноничната Украинска православна църква? С какво е опасен този прецедент за православния свят?

– Действията на киевските власти срещу Украинската православна църква са нещо нечувано! Те излизат извън рамките на разумното, противоречат на основните принципи на политиката. Дори германският нацистки режим не е вършел нищо подобно. Само хърватските усташи през 1943 г. създадоха неканоничната т.нар. Хърватска православна църква. Вижте колко удивително е това: през 2018 г. някой си Порошенко, както преди него и Анте Павелич (ръководителят на марионетната Независима държава Хърватия по време на Втората световна война – бел. ред.) през 1943 г., подбра оттук и оттам всички възможни неканонични фракции и организации, наричали се «църкви», и направи от тях фанариотска «църква» – т.нар. киевска митрополия начело с някой си Думенко.

Щеше да е смешно, ако не беше трагично. Но най-трагична е позицията и ролята на Константинополската патриаршия, която много пъти е провокирала разколи. Този път това е истанбулско-киевският разкол, представляващ най-печална карикатура срещу Църквата. Този разколнически съюз в момента се използва от киевския нацистки режим не само за преследване на Църквата, но и за нейната забрана. Както знаем, навремето Енвер Ходжа в Албания не само забрани Църквата, но и изобщо всички религии.

В Украйна в лицето на Зеленски се завърна печално известният Троцки. Зеленски е превъплъщение на Троцки. И, виж ти чудо – Зеленски продължава от мястото, до което стигна навремето Троцки. Пред очите ми винаги се появява образът на Троцки, който впряга руския народ и го подкарва с огромен бич. Видях тази картинка още когато бях ученик в гимназията и тя толкова ме порази, че завинаги се вряза в съзнанието ми. Сега обаче виждам един нов Троцки – Зеленски, който е впрегнал народа на Украйна и, както навремето Троцки, го унищожава, подкарвайки го към полесраженията, от които той никога няма да се завърне. Сега той ще преследва и убива верните на Христа хора в Украйна, защото не може да понесе факта, че в Украйна има истински и неразвратен народ Христов. Отсега се прекланям пред изтерзания и страдащ народ на Украйна, който върви към Голгота. А «архиепископът» на Истанбул ще носи цялата морална отговорност за станалото както пред Бога, така и пред историята.

И тъй, малко е да се каже, че аз осъждам това, което върши режимът в Киев. Тъжно ми е, но не мога да не заявя, че презирам този нацистки режим. Бог е с нас и никой не може да ни унищожи. Бог е с Украинската православна църква, с нейния митрополит Онуфрий, митрополитите, архиереите, духовенството и всички вярващи хора, благословени от Бога.

– Константинополският патриарх Вартоломей носи персонална отговорност за преследването на вярващите в Украйна. Защо действа като марионетка в ръцете на САЩ? Защо един свещенослужител се е съгласил да стане англосаксонско оръдие в работата по унищожаване на Православието?

– Преди всичко патриарх Вартоломей е против Русия. Нерядко параноята е следствие на страх. Неговият страх от влиянието на Руската православна църква е прераснал в параноя. Корените ѝ отпращат към 1054 г. – времето на конфликт между Константинопол и Рим. Единственото решение за Константинопол тогава е да се отдели от Рим.

По същия принцип Фенер действа в момента и срещу Третия Рим, Москва. Той използва украинския етнофилетизъм, за да реализира политиката на САЩ в Украйна. А Америка винаги е била защитничка на Фенер срещу Турция. Такава е била винаги политиката на Фенер. Ние, от своя страна, винаги сме се отнасяли с разбиране към тях и сме ги защитавали от открита критика, но сега вече е време да приключим с това. Става дума за една крайно опасна вражда срещу Русия. През 2016 г., участвайки в Събора на остров Крит, ние внимателно следяхме коментарите на истанбулските преторианци за отказа на Руската църква да присъства. И от това, което чух от устата на професор Фидас, още тогава ми стана ясно, че ще се случи нещо зло. Именно в Крит през 2016 г. те решиха да направят в Украйна това, което направиха, в знак на отмъщение и омраза.

– Хората от западния политически елит открито прокарват сатанизма във всички области на живота – видяхме нагледно това по време на конкурса «Евровизия 2024» и на Олимпийските игри в Париж. Защо се престанали да крият своите идоли и да се страхуват от реакцията на обществото? Има ли в това някакъв скрит сакрален замисъл?

– Много добре го каза Атинският архиепископ Йероним – че всичко, което върши Западът, заслужава само презрение. Достойна за уважение е и реакцията на турския президент Реджеп Ердоган – той осъди цялата тази развратеност на Запада, вследствие на която Западът не само че не уважава човешките, религиозните и моралните права на християните, но и по най-груб начин ги тъпче и погазва. Тъпче всъщност не само нас християните, но и хората от всички религии по света. Целта беше да се шокира целият свят и те успяха да го направят. Целият свят видя за какво става дума. Ето защо днес свободолюбивият свят, светът, в които съществуват принципите на достойнството, хуманността и морала, трябва да разгледа възможността за създаване на собствени алтернативни Олимпийски игри, които ще бъдат наистина спортни, а не политически, натовски и дискриминационни. Обърнете внимание на това как започват сега Олимпийските игри. Те започват с езически ритуал, с обръщане към Зевс и олимпийските богове, с палене на огъня в Олимпия. Чисто езически ритуал. Такава е и тяхната цел: да ни върнат към многобожието и да ни настроят срещу Христа.