Главна страница Новини
Отговори на Светейшия Патриарх Кирил на въпро…

Отговори на Светейшия Патриарх Кирил на въпросите на сп. «Forbes France»

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил даде интервю на сп. «Forbes France».

– Ваше Светейшество, както знаем, Вие сте участвали най-дейно и непосредствено в разработването на приетия от Юбилейния Архиерейски Събор през 2000 г. документ «Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква», в който бе формулирана и систематизирана позицията на Църквата по широк кръг проблеми, имащи отношение към живота на обществото, и в който се прави в частност акцент върху важността на благотворителността и социалната работа в един свят, в който неравенството е все по-голямо. По този начин Вие изпреварихте Папа Франциск и неговото прочуто твърдение за «Църквата, която е бедна и за бедни». За разлика от вас двамата, икономическата наука постулира естествения егоизъм на човека, който се стреми само към максимализиране на индивидуалното удоволствие, често посредством греха. Как алтруистичната доброжелателност може да предложи трети път между свръхматериалистичния капитализъм и революционния марксизъм?

– Стремежът към самообогатяване като върховна цел в живота, както и самодоволният социален егоизъм са противни на християнския мироглед. И тези стремежи стимулира според мен не икономическата наука, за която абсолютизирането на едни или други фактори е нехарактерно по природа. По-скоро тази роля изпълняват финансово-икономическите елити, мултинационалните корпорации. Причината да се насърчава потребителският инстинкт е много проста: максимализиране на печалбата без оглед на последиците за човека и обществото. Но нима моралната деградация на днешното обезбожено общество, пораждаща безогледен стремеж към притежаване на материални блага, към забогатяване с всички възможни средства, включително с измама, корупция, престъпност, несправедливо разпределение на свръхпечалбите, не е тъкмо самият източник на кризата, болезнено удряща по милионите най-уязвими хора? Това е цената, която плащаме за това, че сме възкачили «златния телец» върху пиедестала на обществения и личния живот.

Превръщането както на капитализма, така и на марксизма в нещо като нова квазирелигия е еднакво недопустимо. Ние, живелите през епохата на комунизма, знаем добре, че идеята за социална справедливост, превърната в агресивна идеология, разрушава всичко наоколо. Стотици хиляди убити заради вярата си, създаване на социално гето за враждебните класи – такава е реалността на «комунистическия рай на земята».

Но не по-малко опасно е и «капиталистическото евангелие», разглеждащо падането на комунизма като доказателство за своята безупречност и безалтернативност. Ние вече виждаме, че християните от западните страни в своето следване на евангелските идеали за умереност в материалното и за жертвено служение на ближните все по-малко се вписват в идеалната картина на света на потреблението.

Дълг на Църквата е да призове хората, в чиито ръце са лостовете на икономическата власт, да осъзнаят своята отговорност пред Бога, пред Неговите творения – хората, и да засвидетелстват това чрез реални грижи за благополучието на хората на труда. Всеки трябва да живее достойно, както и подобава на човека. Очевидно е, че изграждането на хармоничен свят е невъзможно, ако хората не осъзнаят ясно, че всяка човешка дейност, в това число и икономическата, трябва да се гради върху здрава морална основа. За християните такава основа винаги е било Светото Писание и традицията на Църквата, която е притежавала собствени, уникални модели за изграждане на икономическите отношения и връзките им със социалния живот – например опитът на православните манастири. Много градове в Русия са започвали именно от манастир, и това е полагало мощен фундамент в самите основи на социалното битие, където християнският морал, милосърдието, взаимопомощта и жертвеността са били заложени като фундаментални елементи на здравите отношения между хората.

Църквата се обръща към човека, било то предприемач, банкер, работник или селянин, като се опира не върху една или друга политико-икономическа платформа, а върху Евангелието. Има само един действен начин да се преодолее днешната социална и икономическа задънена улица – да се ръководим от словото Божие във всяка ситуация, в която човекът има избор и трябва да се бори за него. Но на това се съпротивляват могъщи сили, готови да използват всякакви средства, за да не допуснат господството на божествените идеи в съзнанието на нашите съвременници, защото просветеният от Бога човек става свободен и самостоятелен, а не безволен изпълнител на страстите, натрапени му от съвременната «култура» на потреблението.

– Християнските лидери не са професионални икономисти, но богословите са разглеждали въпроса за производството на материални блага. Великият католически богослов свети Тома Аквински, например, решително осъжда лихварството като противоречащо на природата и съществуващо само защото човешката алчност подбужда човека да краде време от Бога. Вие неведнъж сте анализирали икономическата еволюция на Русия: например на 8 февруари 2012 г. Вие нарекохте възстановяването на икономиката през 2000-те «чудо Божие при активно участие на ръководството на страната». Смятате ли, че икономическият и социален хаос в Русия през 90-те е бил предизвикат от прекомерната алчност на руските олигарси (които ограбиха руската държава) и западните банкери (която я доведоха до фалит)?

– Руската държава успя в значителна степен да преодолее последиците от икономическия и социалния колапс на 90-те, и аз вярвам, че това би било невъзможно без милост Божия към нашия народ, минал през период на гонения срещу вярата. Та нали разрушаването на създалия се през съветските години начин на живот, несъвършен, но гарантиращ на обикновения човек парче хляб, работа и покрив над главата, вървеше успоредно с възстановяването на църковния живот, завръщането към духовните традиции. Убеден съм, че процесите на духовно възраждане на нашия народ, назрели през 90-те, бяха в основата на положителните явления в икономиката и социалния живот през 2000-те. Далеч съм от това да идеализирам ситуацията през онези години. Материалните успехи станаха за мнозина съблазън, повод да разсъждават, че при определено ниво на заможност вярата е една ненужна «опция». Но те, слава Богу, са малцинство.

Да, 90-те бяха в Русия време на развихряне на страстите, в това число и на безогледна алчност. Обогатяването се смяташе за единствена ценност, в името на която всички средства са добри. Тази идеология на стяжателството бе проява на неблагополучието на променящото се общество. Не може да се каже, че има някакъв списък на олигарси и ако те не се бяха родили на този свят, всичко щеше да е другояче. Духовната болест, наречена алчност, поразява всички слоеве на обществото. От морална гледна точка човекът, откраднал рубла, е виновен в същия грях като онзи, който е откраднал милиарди. Въпреки че, разбира се, социалните последици са несъпоставими.

Заедно с това човешките страсти не се спират пред държавните граници. Олигархът, който не мисли за нищо друго освен джоба си, е еднакво отвратителен където и да живее: в Русия, Германия или Франция. Руската Църква върши служението си в много страни по света – както в пространството на страните от бившия Съветски съюз, така и далеч извън пределите му – и нашето паство се сблъсква навсякъде с подобни предизвикателства, породени от промените в националните икономики.

Банковата лихва днес няма, разбира се, толкова негативни социални последици като средновековното лихварство по времето на Тома Аквински. Но и сега в Русия и другите страни на каноничната територия на нашата Църква ние се сблъскваме с дейността на т. нар. микрофинансови организации, които просто грабят доверчивите хора. Църквата призовава да се сложи край на това беззаконие, да бъдат защитени хората от произвола на тъй наречените колекторски агенции.

– Православната Църква има реноме на масивна, монолитна организация, лишена от гъвкавостта на протестантите, например. Протестантите, особено американските евангелисти, са наистина много по-предприемчиви, много по-изобретателни. Наскоро някои млади френски католици пожелаха частично да решат този проблем, създавайки приложение за смартфоните, което позволява да се правят пожертвувания по време на месата; много свещеници по време на изолацията във Франция започнаха да провеждат виртуални меси, което протестантските телепроповедници вършат вече от много години. Поощрявате ли Вие такива инициативи в Православната Църква, която, както знаем, е доста консервативна във въпросите на Литургията? Какво е нужно за създаването на истински православно предприемачество? Можем ли да примирим традициите и новациите?

– В най-тежкото време на пандемията, когато храмовете на нашата Църква бяха затворени, ние предавахме богослуженията по телевизията, за да дадем възможност на хората да се молят поне пред екраните на своите компютри и телевизори. Възникна движението «Подкрепи своя храм», когато енориашите, нямайки възможност да отидат в храма лично, изпращаха пожертвуванията си чрез интернет. Тази практика получи много голямо разпространение.

Но това положение беше ненормално и предизвикано от онази изключителна ситуация, в която се оказахме. Веднага щом се появи тази възможност, хората се върнаха в храмовете. Мисията на Църквата в света е да пази и да възвестява Истината, да извършва Тайнствата, установени от Спасителя.

За нас «виртуалната църква» е сурогат, който не може да вмести цялата пълнота на общуването на човека с другия човек и с Бога, както вкусовата добавка не може да замени истинския вкус на продукта. Колкото за другите сфери на християнския живот и служение, то там нововъведенията могат да бъдат съвсем уместни. Църквата винаги на драго сърце е използвала новите технологии в сферата на книгопечатането или архитектурата, и днес тя използва електронните технологии, за да проповядва словото Божие. Изключително активно се развива общността на свещениците-блогъри, създават се и мобилни приложения с мисионерска насоченост.

Православното предприемачество в широкия смисъл на тази дума е отделен въпрос. Виждам с радост, че общността на православните предприемачи се развива, умножава се количеството на благотворителните, просветителските проекти, създадени и финансирани по потребност на душата. Самият аз познавам мнозина православни предприемачи, които се отнасят твърде внимателно и сериозно към своята вяра, прилагат принципите на Православието в сферата на деловата си активност. Тук голяма роля играе общуването на вярващите хора помежду си: у нас е създаден Съюз на православните предприемачи, който прие «Етичен кодекс на православния предприемач». Той помага на вярващите делови хора да се изградят правилни ориентири в своята работа.

– Като висш ръководител на Православната Църква Вие спазвате аскетизъм и строга жизнена дисциплина. На срещата на Групата глобални лидери по време на Световния икономически форум Вие казахте, че «дисциплината на Великия пост започва тогава, когато човек възпитава себе си, ограничава себе си и своите потребности». И че «всичко, което се случва днес с климата, с хората, показва, че ние се развиваме неправилно». Какъв аскетизъм или дисциплина Вие бихте препоръчали на руския православен предприемач, готов да служи на обществото?

– Християнският аскетизъм е изкуство да съвместяваш високото вътрешно напрежение, обусловено от стремежа да изпълниш заповедите Христови, с реалностите на съвременния живот. Затова трябва да започнем с дълбоко запознаване с църковната традиция: да научим по какви пътища хората са ставали свети. Безусловно, всичко започва от вътрешната дисциплина, когато на мястото на всеизпълващото его се поставя желанието да живеем по волята Божия, да следваме заповедите. Този процес никога не е безболезнен: «вехтият човек» всячески се съпротивлява, опитва се да защити своите навици и обичаи. Нужна е вяра, даваща на Бога възможност да помага директно на човека: вече не самият човек се опитва самостоятелно да се справи с тъмните сили на душата си, а Бог с Неговата енергия, която ние зовем благодат, съучаства в тази борба.

Аскетизмът е насочен преди всичко към борба със страстите. Проблемът на страстта е, че тя поглъща човека, прави го свой роб. Ненаситното желание за власт, слава, вещи или пари – ето ви разрушителни примери за страсти, от които днес страдат мнозина. От своя страна, добротворството притежава не по-малка сила от страстта, но е насочено към доброто. Светите отци казват, че страстта паразитира върху човека, когато той не живее според добродетелите.

Познати са и хора, при които личната аскеза се превръща в някаква самоцел, в проява на гордост. Трябва да помним, че аскетичността е само средство, възпитаващо у човека любов към ближния. Ако аскеза има, а любов и желание да помогнеш на ближния няма, то самоограниченията са безсмислени. Както пише св. апостол Павел, «и да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо ме не ползува» (1 Кор. 13:3).

Днес всеки активен деятел, в това число и всеки предприемач, трябва ясно да разбира: веднага щом хората престават да ценят морала в своя живот, тяхната воля се завладява от злите сили, които и манипулират техния избор, създавайки само видимост за свобода, като им носят нещастия и страдания въпреки количеството пари на банковата им сметка.

Всеки път започва от първата крачка. Нека такава първа крачка за предприемача стане осъзнатата помощ за най-близкия храм, детски дом, старчески дом, център за помощ на младите майки и другите хора в трудна жизнена ситуация. Добротворството е гориво, което поддържа огъня на вярата в сърцето на човека, способен да намали до разумна степен своите потребности, а получилия се излишък да употреби за помощ на другите.

– Ако до 1970-те западният капитализъм произвеждаше продукти за семейно потребление – такива като семейни филми, семейни апартаменти, настолни игри за семейството, то през последните 40 години се появи потребителството и по-индивидуализираните модели на потребление. Апартаментите станаха по-малки, сайтовете за запознанства обслужват непостоянни самотници, а смартфонът, този символ на последното десетилетие, е най-същественият личен предмет. Тази тенденция беше още по-силна в посткомунистическа Русия, където цялата тази еволюция се извърши през последните 20 години. Неизбежно ли е това развитие? Как да примирим капитализма и семейството?

– Някога капитализмът използваше семейството като точка на растеж, като колективен потребител на стоки и услуги. Но в някакъв момент човекът без твърди морални основи се остави да бъде убеден, че персонализираните стоки и услуги, създадени за индивидуална употреба, задоволяват по-добре неговите егоистични потребности.

Семейната кола, апартамент, филм – това е винаги компромис. Трябва да се самоограничим, за да дадем място на нашите близки, нещо да пожертваме, някъде да отстъпим. Но за какво са всички тези компромиси, ако нравственото чувство, желанието да служим на ближния, да възпитаваме децата си е потиснато или не е насадено изобщо?

Точно това и използваха корпорациите. Пазарът поощрява пътя на най-малката съпротива, предлагайки на хората незабавно удовлетворение на достъпна цена. Навикът да получаваш всичко и незабавно разрушава способността да проявяваш търпение и издръжливост, да прилагаш настойчиви усилия и да правиш жертви.

Ала капитализмът си има един «мъничък» проблем: егоистите не се размножават. Те не усещат никаква потребност от това. Количеството потребители неизменно намалява, та нали дори при най-високо качество на живот човекът остава смъртен. По този начин капитализмът, който не умее да «произвежда хора», насърчавайки семейните ценности, е принуден да внася нови потребители отвън. От страни и региони, където действат съвсем други модели на поведение. Това е отиваща надолу спирала, която неизбежно ще свърши с катастрофа.

Русия до последно време също вървеше по този път, но сега в обществото и властта има разбиране, че семейството е базова ценност, а не стока или услуга. В него трябва да се влагат ресурси – материални, морални, то трябва да се защитава, подкрепя. Към този извод стигат все повече хора и в страните на Запада, съзнавайки, че без традиционното семейство е невъзможно бъдещето на човечеството.

 

Споделяне:
Послание на Светейшия Патриарх Кирил до Българския Патриарх Неофит

13.05.2022

Разяснение на Службата за комуникация на ОВЦС във връзка с интервюто на Римския Папа Франциск за изданието Corriere della sera

04.05.2022

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил към А. Вучич във връзка с преизбирането му на поста Президент на Сърбия

05.04.2022

Състоя се беседа между Светейшия Патриарх Кирил и Кентърбърийския Архиепископ Джъстин Уелби

16.03.2022

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил проведе беседа с Римския Папа Франциск

16.03.2022

На конференция в Санкт-Петербургската духовна академия митрополит Иларион разказа за усилията на Светейшия Патриарх Кирил за запазване на единството на Православието

15.03.2022

Патриаршеска проповед в Неделя Православна след Литургията в Храма «Христос Спасител»

13.03.2022

Отговор на Светейшия Патриарх Кирил на Блаженейшия Патриарх Александрийски Теодор

05.03.2022

Обръщение на Патриарх Кирил към всички архипастири, пастири, монаси и всички верни чеда на Руската Православна Църква

24.02.2022

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква във връзка с годишнината от интронизацията му

24.02.2022

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Светейшият Патриарх Кирил: Ние ще защитаваме Йерусалимската Патриаршия

07.01.2022

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква във връзка с кончината на протопрезвитер Николай Шиваров

05.01.2022

Книгата на Светейшия Патриарх Кирил «Мисли за всеки ден от годината» излезе на чешки език

16.12.2021

Приветствие на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил до участниците в конференцията «Теологията в научно-образователното пространство»

02.12.2021

Председателят на Отдела за външни църковни връзки се срещна с посланика на Европейския съюз в Москва

06.04.2022

Митрополит Иларион: Руската Църква продължава да оказва помощ на Арменската Църква в диалога ѝ с мюсюлманите от Азербайджан

04.04.2022

Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил проведе беседа с Римския Папа Франциск

16.03.2022

На конференция в Санкт-Петербургската духовна академия митрополит Иларион разказа за усилията на Светейшия Патриарх Кирил за запазване на единството на Православието

15.03.2022

Председателят на ОВЦС изпрати до Българския Патриарх Неофит поздравление във връзка с годишнината от неговата интронизация

24.02.2022

Митрополит Иларион: християните в Африка се нуждаят от защитата на Русия

07.02.2022

Митрополит Иларион: Руската Църква е принудена да създава свои енории на африканския континент

07.02.2022

Митрополит Иларион изрази надежда, че Православните Църкви със съвместни усилия ще преодолеят продължителната криза

07.02.2022

Коментар на председателя на ОВЦС във връзка с поругаването на християнски светини в историческата обител Панагия Сумела (Трабзон, Турция)

05.02.2022

За гоненията срещу християните в Африка разказаха на пресконференция в Москва

04.02.2022

Митрополит Иларион: Руската Църква ще продължи усилията си в подкрепа на преследваните християни в Африка

04.02.2022

Президентът на Русия награди митрополит Иларион с орден «Александър Невски»

02.02.2022

Предстоятелят на Православната Църква на Чешките земи и Словакия поздрави Волоколамския митрополит Иларион с 20-годишнината от архиерейската му хиротония

21.01.2022

Митрополит Иларион изпрати поздравление на Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Митрополит Иларион: Църквите ще трябва да вземат нестандартни решения

12.01.2022

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب