Главна страница Авторска аналитика
Намесата на Турция в избора на Вселенски…

Намесата на Турция в избора на Вселенски Патриарх през 1972 г.

Illustration_1.jpg

Превод на статията на Матю Нейми, поместена на сайта «OrthodoxHistory.org» на 5 октомври 2021 г. В статията на американския историк става дума за избора на Константинополския Патриарх, станал не без участието на властите на Турция и САЩ.

През 1948 г. за Вселенски Патриарх е избран Атинагор (Спиру). Това се случва до голяма степен благодарение на влиянието на правителството на Съединените щати и особено на държавния секретар Джордж Маршал, който, когато възниква въпросът за избора на Вселенски Патриарх, се обръща за съвет към влиятелния американски бизнесмен от гръцки произход Спирос Скурас. Именно Скурас му препоръчва архиепископ Атинагор, тогавашния глава на Гръцката архиепископия на Северна и Южна Америка. Към този момент Атинагор вече е добре известен на правителството на САЩ, тъй като още от началото на 1940-те сътрудничи на американското разузнаване. Как отбелязва по-късно Скурас, «заемащият поста държавен секретар генерал Маршал без колебания подкрепи Негово Светейшество и главно благодарение на усилията и влиянието на Маршал Светият Синод реши да избере архиепископ Атинагор за Патриарх, а турското правителство се съгласи с това». 

Illustration_2.jpg

В началото на 70-те оттогава са изминали повече от 20 години, и Атинагор, който е прехвърлил осемдесетте и знае, че скоро ще си отиде от този свят, се опитва да подготви почвата за своя приемник. Той отново търси подкрепа от Скурас, и американският бизнесмен отново се опитва да използва своето влияние, за да накара администрацията на Никсън да се намеси в избора на новия Патриарх по същия начин, както навремето бе сторила администрацията на Труман. И все пак през десетилетията, изминали от момента на избора на Атинагор, геополитическата обстановка се е променила и Никсън дори не удостоява Скурас с аудиенция, за да обсъди с него този въпрос.

Атинагор не е единственият, който се вълнува от въпроса за приемника. Според подготвения през април 1970 г. британски правителствен доклад «турското ръководство оказва натиск върху Патриаршията по въпроса за предаването на властта. По думите на [гръцкия министър на външните работи] Пипинелис турците вече са дали да се разбере, че кандидатурата на Яков, архиепископ на Северна и Южна Америка, е неприемлива най-малкото поради това, че неговото «лично дело» не е безупречно; той е бил лишен от турско гражданство заради отклоняване от военна служба и е направил редица изявления, враждебни на турското правителство». Авторите на британския доклад допускат, че «турците могат да настоят да бъде избрано пълно нищожество», и изразяват загриженост във връзка с вероятността за реализиране на най-лошия възможен сценарий, предполагащ изгонване на Патриаршията от Истанбул.

През следващата година, на 25 май 1970 г., префектурата на Истанбул издава постановление по въпроса за избора на бъдещите Вселенски Патриарси. Според въведените тогава правила Светият Синод на Константинополската Църква трябва в течение на определен срок да изготви списък на кандидатите и да го представи на валията на Истанбул. След като изключи от списъка всички имена, предизвикващи възражения у турските власти, валията връща поправения вариант на Светия Синод, който трябва да избере Патриарх от вече одобрените кандидатури (според показанията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, «в постановлението също така се казваше, че ако Патриархът не бъде избран в течение на осем дни, валията на Истанбул може да назначи Патриарх – въпреки че този аспект на постановлението никога не беше приложен на практика». Вж. стр. 132-133 на този документ).

Illustration_3.jpg

В британския правителствен доклад е цитирана официалната позиция на Турция, изказана от служител на турското Министерство на външните работи малко преди излизането на официалното постановление на 25 май 1970 г. Този турски чиновник съобщава на британците: «Колкото за избора на новия Патриарх, то той се извършва от членовете на Синода. Те са длъжни да предоставят на валията на Истанбул списък с имената на поне трима кандидати, и валията може да зачертае от него някои имена. След като той се възползва от това право, турските власти вече няма да пречат на провеждането на избора и на всички последващи церемонии при условие, че те няма да се провеждат с ватикански размах».

В посветения на Гърция доклад на Държавния департамент, подготвен през юни 1971 г., въпросът за патриаршеския приемник се разглежда в светлината на напрегнатите гръцко-турски отношения: «Атина, както изглежда, така и не успя да намери модус вивенди в отношенията си с Анкара, което би позволило спокойно предаване на властта в случай на смърт или оттегляне на 86-годишния Атинагор – Вселенския Патриарх, пребиваващ в Истанбул. Авторитетът на Гърция е тясно свързан с Патриаршията, а властите на Турция по същество си запазват право на вето във въпроса за избор на приемник. Ако изборите, които ще се проведат за пръв път след повече от 23 години, бъдат придружени от спорове, отношенията между двете държави могат сериозно да се влошат. Може да се стигне дори дотам, че по-нататъшното пребиваване на 20 хиляди граждани на Гърция в Истанбул ще се окаже под заплаха» (в действителност още през 1964 г. гръцките поданици и лица с двойно гражданство са изгонени от Турция. По такъв начин към 1971 г. всички православни гърци в Турция вече би трябвало да са турски граждани).

Два месеца след подготовката на този доклад умира Спирос Скурас, така и без да успее да изкопчи нещо от правителството на САЩ по този въпрос (повече информация за Скурас и неговите опити да повлияе върху администрацията на Никсън и избора на Вселенския Патриарх през 1948 г. може да се намери в моя статия на тази тема). През същия месец, когато умира Скурас – август 1971 г. – турското правителство принудително затваря Богословската школа на остров Халки, и този въпрос си остава болезнен и до днес. 

Illustration_4.jpg

През февруари 1972 г. турските власти издават допълнително постановление, според което изборът на Патриарх трябва да бъде засвидетелствано от нотариус (Alexandris, The Greek Minority of Istanbul & Greek-Turkish Relations, 1918-1974, p. 306). През март същата година посолството на САЩ в Анкара съобщава, че Турция, както изглежда, е предполагала, че следващ Патриарх ще стане Халкидонският митрополит Мелитон (отбелязано в телеграма, изпратена до Държавния департамент от посланика на САЩ в Гърция Хенри Таска). А на 7 юли 1972 г. умира Патриарх Атинагор.

***

В деня на смъртта на Атинагор, на 7 юли 1972 г., вицепрезидентът на САЩ Спиро Агню (който също е американец от гръцки произход, макар и не православен) се намира в Хюстън, щат Тексас, където по това време се провежда конгрес на духовенството и миряните на Гръцката архиепископия на Северна и Южна Америка. Още на сутринта той се среща с архиепископ Яков, глава на архиепископията, който силно желае да стане следващ Вселенски Патриарх, но не е в добри отношения с турското правителство и формално няма право да бъде избран, тъй като няма турско гражданство. Яков умолява вицепрезидента да присъства на погребението на Атинагор в Истанбул. Агню отказва, но допуска възможността, че президентът Никсън ще изпрати на погребението самия Яков начело на икуменическа делегация.

Illustration_5.jpg

След разговора си с Яков Агню се обажда на държавния секретар Хенри Кисинджър. Разполагаме с разсекретена дешифровка на тази беседа. Веднага щом става дума за назначаването на Яков за американски представител на погребението на Атинагор, Кисинджър започва да се безпокои. «Аз трябва да се убедя, че това няма да означава подкрепа за някоя от страните при избора на приемник», заявява той. Агню започва да го притиска, отбелязвайки важността на гласовете на избирателите гърци: «Архиепископията на Северна и Южна Америка – ето какво трябва да ни интересува преди всичко. Ние се радваме на огромна подкрепа в тази голяма община». Той предупреждава Кисинджър, че вместо да «се грижи прекалено много за турските епископи, от които нямаме никаква полза», той трябва да насочи усилията си към това да осигури подкрепата на една «много голяма група благосклонно настроени избиратели». Кисинджър възразява: «Не ми пука за турските епископи, но ми пука за турското правителство». И все пак той обещава да обмисли тези неща, и през следващите няколко дни официалните лица на САЩ провеждат доста разговори на тази тема с турските дипломати.

След два дни в Бюрото по въпросите на Близкия изток на Държавния департамент се обажда турски чиновник и категорично заявява, че архиепископ Яков не може да се появи на територията на Турция. Според телеграма, изпратена от Държавния департамент на следващия ден, «турският временен пълномощник Еген се обади вкъщи на Дилън, директор на Управлението по турските дела към Бюрото по въпросите на Близкия изток, и каза, че е получил инструкции от Анкара да предаде на правителството на САЩ, че решението за повторно влизане на архиепископ Яков [в Турция] е било разгледано от турското правителство на най-високо ниво; че на Яков няма да бъде позволено да се появи в Турция; че Яков е бивш гражданин на Турция, който е бил лишен от гражданство и е действал против интересите на Турция; че неговото присъствие в Турция през сложния период след смъртта на Патриарха се смята за особено нежелателно. «По наше мнение – добави Еген – Яков иска да получи разрешение за влизане, за да стане благодарение на политиканската си дейност патриаршески приемник, а това е «крайно чувствителен» въпрос за турците».

Горе-долу по същото време между вицепрезидента Агню и държавния секретар Кисинджър се провежда още един телефонен разговор. По същество Кисинджър казва на Агню същото, което е съобщено в телеграмата на Държавния департамент: «Аз проверих по всички канали… Според нашата информация този въпрос се е разглеждал на най-високо ниво в Турция, и те [турците] са абсолютно непреклонни. Причината е в това, че гръцкият Патриарх в Истанбул не е просто религиозен деятел, и, както ми се струва, те не желаят Яков да стане Патриарх».

На 12 юли архиепископ Яков изпраща телеграма до представителя на САЩ в ООН Джордж Буш, бъдещия президент, с молба «да изпрати незабавно протест до ООН в отговор на безпрецедентната намеса на правителството на Турция в избора на Вселенския Патриарх, изразена в искането на турските власти следващият Патриарх да получи одобрението им и изборът да завърши в течение на 72 часа».

Illustration_6.jpg

На следващия ден, 13 юли, един от водещите служители на Съвета за национална сигурност на САЩ Харолд Сондерс изпраща до Кисинджър служебна записка, в която се казва направо: «Желателността на нашата по-нататъшна ненамеса е очевидна». В своята записка Сондерс отделя голямо внимание на договорките, които съществуват между турското правителство и Вселенската Патриаршия. Описвайки процедурата, според която валията на Истанбул трябва предварително да одобри представените кандидатури, Сондерс отбелязва: «Този процес вече върви. Той започна след погребението на Атинагор, което стана във вторник. По наши сведения, Светият Синод е предал списъка (в който влиза Мелитон [Халкидонски], компромисният кандидат) за разглеждане на валията на Истанбул, тъй като турците поискаха това да стане в течение на 72 часа. Турският печат съобщава, че след като турците редактират списъка, те могат да поискат изборът да се състои в течение на следващите 72 часа. И най-сетне турските власти публично дадоха да се разбере, че ако процедурата на избора не бъде спазена, те ще бъдат принудени да назначат новия Патриарх. Впрочем, на нашето посолство в Анкара те заявиха, че биха искали да избегнат това».

Цялата тази ситуация предизвиква ярост у архиепископ Яков, комуто такава степен на турска намеса изглежда възмутителна. Сондерс отбелязва: «Вероятно на Яков ще му трябва повече време, за да си осигури подкрепа, а турците искат работата да се свърши бързо и да не бъде политизирана. При всички случаи изглежда, че Яков не е прав, като казва, че намесата на турското правителство е «безпрецедентна». В действителност турското правителство не само се е намесвало – съдейки по всичко, то е осигурило избора на Атинагор през 1948 г., карайки другите кандидати да останат настрана. Проблемът днес е в това, че турските власти блокират Яков». 1948 г. не е единствената година, когато Турция се намесва в избора на Вселенския Патриарх. Например, в моята статия, посветена на смутното време 1917-1925 г., аз говоря за това колко силна е била тогава намесата на турските власти във вътрешните дела на Вселенската Патриаршия. Разбира се, могат да се дадат и много други примери от времето на Османската империя, когато османските власти редовно местят Вселенските Патриарси и налагат вето върху едни или други кандидатури.

Посолството на САЩ в Анкара уведомява Сондерс, че турците са обещали «да не прекаляват твърде много, редактирайки списъка на кандидатите». Това се оказва неистина. Турското правителство не само че налага вето върху кандидатурата на архиепископ Яков, но и отклонява кандидатурата на другия вероятен претендент, Халкидонския митрополит Мелитон. Както впоследствие ще съобщи днешният Вселенски Патриарх Вартоломей, в процеса на избор през 1972 г. турците налагат вето върху четири кандидатури (авторите на «Енциклопедията на елинистическия свят» отиват още по-далеч, твърдейки, че са били изключени петима кандидати). За Мелитон агенция Асошиейтед Прес пише: «Стремейки се да удържат Патриаршията под свой контрол, турските власти зачертаха от списъка на допустимите кандидати името на митрополит Мелитон. Мелитон, който не криеше прогресистките си възгледи, се смяташе за най-вероятния кандидат за Патриарх».

Сондерс завършва служебната си записка с доста нерадостен извод: «Работата е там, че турците вече от много години тормозят Патриаршията, отчасти желаейки тя да напусне страната. С оглед на това, че православните много силно искат да останат в Истанбул, гърците, както изглежда, са се смирили с живота в това положение. Едва ли можем да променим нещо».

***

На 16 юли във Фенер, Истанбул, се провежда изборът на нов Вселенски Патриарх. Главните кандидати, Мелитон и Яков, а освен тях и поне двама други са излезли от играта, и в списъка на тримата кандидати-финалисти остават Имвроският и Тенедоски митрополит Димитрий, Анейският Николай и Колонийският Гавриил. По съобщение на Асошиейтед Прес, «и тримата кандидати са подкрепяни от групата на Мелитон, към която принадлежат осем от петнадесетте митрополити». Петнадесетте членове на Светия Синод провеждат тайно гласуване, пускайки бюлетини в сребърна урна, стояща пред патриаршеския трон. Дванайсет от петнадесетте гласа за дадени за Димитрий, и Мелитон, който като митрополит Халкидонски председателства избора, обявява резултата и провъзгласява: «Аксиос! Аксиос!»

Illustration_7.jpg

Димитрий по това време е скромен и никому неизвестен духовен наставник и пастир. Коментирайки резултата на избора, агенция Асошиейтед Прес пише: «Нашите източници съобщиха, че в повечето въпроси Димитрий ще се ръководи от съветите на Мелитон, убеден привърженик на православното единство, а също и че Димитрий, по характера си [чисто] духовен пастир, има малко опит в държавните дела».

Патриарх Димитрий остава предстоятел почти 20 години – до своята смърт през 1991 г. Изборът на неговия приемник – Патриарх Вартоломей преминават много по-спокойно. Валията на Истанбул не налага вето върху нито една от кандидатурите.

 

Споделяне:
Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Светейшият Патриарх Кирил: Ние ще защитаваме Йерусалимската Патриаршия

07.01.2022

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква във връзка с кончината на протопрезвитер Николай Шиваров

05.01.2022

Книгата на Светейшия Патриарх Кирил «Мисли за всеки ден от годината» излезе на чешки език

16.12.2021

Приветствие на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил до участниците в конференцията «Теологията в научно-образователното пространство»

02.12.2021

Поздравление на Предстоятеля на Грузинската Православна Църква към Светейшия Патриарх Кирил във връзка със 75-годишния му юбилей

01.12.2021

Светейшият Патриарх проведе среща с представителите на Координационния комитет за насърчаване на социалните и други инициативи под егидата на Църквата и Съвета на Фонда за подкрепа на християнската култура и наследство

30.11.2021

Лидери и представители на Древните Източни Църкви поздравиха Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил по случай 75-годишнината му

27.11.2021

Поздравление на Предстоятеля на Румънската Православна Църква по случай 75-годишнината на Светейшия Патриарх Кирил

26.11.2021

Поздравление на Предстоятеля на Антиохийската Православна Църква по случай 75-годишнината на Светейшия Патриарх Кирил

25.11.2021

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил във връзка с гибелта на хора след пожар в дом за възрастни в българския град Варна

24.11.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Румен Радев по повод преизбирането му на поста Президент на България

24.11.2021

Поздравление на Блажения Йерусалимски Патриарх Теофил III до Предстоятеля на Руската Православна Църква по повод 75-годишнината от рождението му

24.11.2021

Съболезнования от Патриарх Кирил във връзка с гибелта на хора при автокатастрофа в Западна България

23.11.2021

Предстоятелят на Сръбската Православна Църква поздрави Светейшия Патриарх Кирил със 75-годишнината

20.11.2021

Предстоятелят на Православната Църква на Чешките земи и Словакия поздрави Волоколамския митрополит Иларион с 20-годишнината от архиерейската му хиротония

21.01.2022

Митрополит Иларион изпрати поздравление на Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Митрополит Иларион: Църквите ще трябва да вземат нестандартни решения

12.01.2022

Митрополит Иларион: необходимо е да направим всичко възможно за да запазим християнското присъствие на Светите Земи

07.01.2022

Председателят на ОВЦС изрази съболезнования във връзка с кончината на протопрезвитер Николай Шиваров

05.01.2022

Митрополит Иларион: трябва да се направи всичко, за да няма война – нито световна, нито локална

03.01.2022

Митрополит Иларион разказа за създаването на Патриаршеска екзархия в Африка

03.01.2022

Волоколамският митрополит Иларион: вярваме, че съборният разум на Църквата може да излекува разкола

02.01.2022

Митрополит Иларион: Православните и католиците трябва да взаимодействат, за да подобрят положението на християните в Близкия Изток

27.12.2021

Митрополит Иларион: Патриархът и Папата ще обсъдят начините за оцеляване на християните

23.12.2021

Междурелигиозният диалог и мирът между религиите

21.12.2021

Митрополит Иларион: заплахата за присъствието на християните в Светата Земя не може да не предизвиква загриженост в Руската Църква

16.12.2021

Митрополит Иларион: подкрепеният от Константинополския Патриарх разкол нанася рана на целия украински народ

12.12.2021

Митрополит Иларион: конструктивните отношения между Русия и САЩ са необходими за безопасността на целия свят

12.12.2021

Митрополит Иларион: за никакво обединение на православните и католиците не става дума

12.12.2021

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب