Главна страница Авторска аналитика
Дехристиянизацията на Запад — как и защо се&n…

Дехристиянизацията на Запад — как и защо се върши това

Сергей Худиев

Късносъветските практики на Запад

През последните десетилетия Западът (най-рязко това бие на очи в САЩ) преживява процес на тектонична културна трансформация. Ако по времето на «студената война» Западът възприемаше себе си като «християнска цивилизация», противостояща на «безбожния комунизъм», то през годините, изминали от падението на СССР, неговите политически елити все по-малко се идентифицираха с християнското му наследство.

Онези от нас, които са живели по онова време, помнят как късовълновите западни радиостанции подчертаваха охотно онзи факт, че за разлика от СССР на Запад има реална свобода на вярата. Хората открито изразяват вярата си в Бога, строят храмове, проповядват словото Божие било на стадионите, било по радиото или в печата – и държавата се отнася към това с най-голямо уважение.

В СССР, не пропускаха да отбележат западните радиостанции («вражеските гласове», както ги наричаха иронически), нещата са съвсем други. Да, формално конституцията гарантираше свобода на вероизповеданието, и съветският гражданин по Брежнево време, ако посещаваше богослуженията, не нарушаваше никой закон.

И все пак интересът към религията означаваше като минимум т.нар. «съсипана характеристика». «Характеристиката» бе документ, необходим за постъпване във висше учебно заведение или на работа. В нея се описваха чертите на характера на човека и неговата идеологическа благонадежност. Ако в характеристиката бе отбелязано, че този човек е вярващ, то това означаваше фактически лишаване от права. Той се разглеждаше като незаслужаващ доверие. Кариерата беше затворена за него.

Днешната ситуация на Запад (и особено в САЩ) напомня положението в СССР от Брежнево време. Кървави гонения с масови разстрели и концлагери няма — но да се придържаш към традиционната християнска вяра и особено към библейските възгледи за пола означава да си «съсипеш характеристиката» и да поставиш кариерата си под удар.

Измежду най-известните случаи можем да си спомним бившия генерален директор на Mozilla Брендън Айк. През 2008 г. Айк даде хиляда долара, за да подкрепи кампанията за внасяне на поправка в законодателството на щат Калифорния, известна като «Предложение 8». Поправката определяше брака като «съюз на мъж и жена». Тя беше приета, но през 2013 г. Върховният съд на САЩ я отмени. През 2014 г. за това дарение на Айк научиха ЛГБТ-активистите и започнаха да го преследват, след което Айк беше принуден да напусне своя пост.

Друг случай е уволнението на началника на пожарната служба на Атланта Келвин Кочнър. Кочнър, след 34 години безукорна служба, издаде книга, която бе сметната за «дискриминационна» и «антигейска».

По вероизповедание Кочнър е баптист, и в книгата си той твърди, че сексът е приемлив и уместен само в рамките на брака на мъж и жена, а блудството, дали с лица от своя или другия пол, «опустошава човека». Това посочване на самоочевидни за един християнин истини стана причина Кочнър да загуби работата си.

Брендън Айк   Келвин Кочнър

През последните няколко години уволненията на хора, които дръзват открито да изразяват християнските си възгледи за пола, се превърнаха в нещо обичайно. Те получиха обозначението cancel culture, а ЛГБТ-идеологията окончателно се превърна в официална, държавна.

Да имаш Библия у дома не е забранено (както не беше забранено навремето и в комунистическите страни) – но, виж, публичното ѝ цитиране може да ти докара сериозни неприятности. Наскоро генералният прокурор на Финландия Рая Тойвиайнен започна наказателно преследване срещу бившата министърка на вътрешните работи Пяйви Рясянен за това, че тя се е осмелила да цитира в своя Facebook Библията – Рим. 1:24-27, където се порицава хомосексуалността. Прокурорката реши, че библейският цитат не е нищо друго освен «говор на омразата». Британският лекар Дейвид Дрю беше уволнен за това, че е цитирал на пациентите си Библията, в САЩ Монифа Стърлинг бе изхвърлена от армията заради отказа си да заличи библейските цитати от своя компютър – и така нататък.

Рая Тойвиайнен   Пяйви Мария Рясянен   Дейвид Дрю   Монифа Стърлинг

Как и защо Западът, който беше някога твърдина на свободата и свободното вероизповедание, стигна дотам да тормози християните заради вярата им? 

Новата тоталитарна идеология против християнската цивилизация

В значителна степен това беше свързано с нарасналото влияние на група родствени идеологически течения, свързани с т.нар. «ляв» или «социален» либерализъм.

Тези течения — ЛГБТ, феминизмът, «wokeism» и «Вlack lives matter» — понякога се преливат помежду си, понякога между тях има търкания, но онова, което ги обединява, е общият враг, «патриархалната», «мизогинистична», «хомофобска» и изобщо във всички отношения потисническа и несправедлива християнска цивилизация.

Опонентите на това движение използват термина «културен марксизъм» — и наистина, трудно е да не забележим сходството му с класическия марксизъм-ленинизъм. И в двата случая «потиснатите класи» се смятат за мотор на «социалния прогрес», с онази съществена разлика, че марксизмът смяташе за такава класа пролетариата, а в наши дни в това качество се изявява конгломерат от различни малцинства — «сексуални» и расови.

И в двете идеологии се култивира остро чувство за онеправданост и потиснатост — отчасти то може да се основава върху реални социални проблеми, а отчасти е просто изсмукано от пръстите (мнозина леви активисти са студенти от престижни американски колежи, социално най-привилегировани хора в света!).

И в двете идеологии «потиснатите групи», които, борейки се за правата си, тласкат човечеството към по-справедливо бъдеще, получават статут на абсолютно морално превъзходство — те принципно не могат да не бъдат прави. Както според марксистите-ленинисти представителите на пролетариата (или по-скоро хората, действащи от негово име) са винаги «исторически прави» в своя конфликт с буржоазията, така и сега активистите, действащи от името на «угнетените групи», никога не могат да бъдат източник на несправедливост.

От гледна точка на съвременната ляволиберална идеология не може да има анти-бял расизъм или антихристиянска нетърпимост, или несправедлива враждебност към традиционното семейство — защото «жертви на несправедливост и дискриминация» могат да бъдат само представители на «потиснатите малцинства».

И двете идеологии се отнасят към Църквата с принципна враждебност, произлизаща от самия им възглед за света. Църквата е важна част от онзи стар, дълбоко несправедлив ред, който трябва да бъде разрушен от потиснатите прогресивни групи.

Но в съвременния вариант тази враждебност се усилва от това, че традиционният християнски (и не само християнски) полов морал има отчетливо «хетеронормативистки» характер, тоест смята, че мястото на секса е в моногамния брак на мъжа и жената.

Този «хетеронормативизъм» се разглежда като непоносимо потиснически. Той, както се твърди, е виновен за всички престъпления, извършвани срещу нещастните «геи» и «трансджендъри», а също и за постоянното им докарване до самоубийство.

Църквата, както и всяка друга общност, която се придържа към традиционния полов морал, се оказва по този начин една зла сила, на която всеки честен и състрадателен човек трябва мъжествено да противостои.

Известно изключение се правеше за либералните общини, които преразгледаха Божиите заповеди по този въпрос; но не за дълго. По време на погромите, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд, на вандалщина бяха подложени в това число и съвсем либерални църкви и синагоги.

Джордж Пери Флойд младши    Митинг на участниците в движението Black Lives Matter

Принципната враждебност на ляволибералната (или културно-марксистка, ако използваме този термин) идеология към християнството би могла да се разглежда като куриоз, ако през изминалите десетилетия тази идеология не се бе превърнала в държавна идеология на САЩ и до голяма степен на редица други западни страни. 

Как ляволибералната идеология стана държавна 

През последните няколко десетилетия от една от позициите, съществуващи в обществото, ляволибералното движение се превърна в задължителна идеология, несъгласието с която води до най-негативни последици за живота на човека.

Наскоро видяхме как посолството на САЩ (както и посолството на Британия) в Москва окачи дъгоцветно знаме върху сградата си, за да отбележи «месечника на гордостта», а посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан се изказа в подкрепа на ЛГБТ-идеологията.

Едва ли може да се намери по-официално представителство на една държава от посолството ѝ, и по-официално лице от посланика. Това показва, че ЛГБТ-идеологията все повече заема в САЩ и Великобритания същото място, което в Съветския съюз заемаше марксизмът-ленинизмът.

Първоначално ЛГБТ-идеологията придоби решаващо влияние в корпоративния свят — за да направиш успешна кариера там, трябваше да си неин привърженик, а онзи, който се изказваше открито срещу нея, получаваше неприятности.

Но скоро тази идеология беше приета и от държавата.

Дъгоцветно знаме върху сградата на американското посолство в Москва

Джон Съливан

Един от преломните моменти беше, когато Върховният съд на САЩ на 26 юни 2015 г. призна еднополовите бракове за гарантирано от Конституцията право.

Първоначално кампанията за признаване на еднополовото съжителство за брак се провеждаше под лозунга: «Как еднополовият брак ще навреди на вашия брак?» Твърдеше се, че ако еднополовото съжителство получи статут на «брак», то това по никакъв начин няма да навреди на всички останали, а хората, които се противят на това нововъведение, го правят от безсмислена омраза и фанатизъм.

На практика обаче, както и следваше да се очаква, това признаване се превърна във фундаментално разместване на цялата система от морални и юридически координати.

Работата е там, че, обявявайки нещо за човешко право, вие налагате на всички останали задължението да го уважават. Правото на собственост прави престъпници всички, които посягат върху тази собственост, правото на неприкосновеност на жилището означава присъда за онези, които нахлуват в чужда къща без разрешение, и така нататък.

Ако човек има право на нещо, то отричането на това негово право е аморално на ниво думи и престъпно на ниво действия.

Ако хората от един пол имат право да регистрират отношенията си като брак, то всички останали са длъжни да признават този «брак». Който отказва да го стори, е виновен най-малкото морално, а всъщност и юридически.

Ето защо признаването на еднополовите съжителства за «брак» не означава, че всички просто ще си живеят и ще позволяват да живеят и на другите. То означава фактическа демонизация и криминализация на «хетеронормативистката» гледна точка — че за брак може да се смята само съюзът на мъж и жена.

В това отношение е характерна аналогията, към която постоянно прибягваха самите привърженици на «еднополовите бракове» — аналогията с расата.

Сравняваха (и сравняват) противниците на еднополовите «бракове» с онези расисти, които са против междурасовите бракове.

Тази аналогия едва ли може да се смята за основателна. Особеностите на поведението, било то алкохолизмът, хомосексуалността или манията за хазартни игри, не те правят член на друга раса, а искането за преразглеждане на самото понятие брак съвсем не е аналогично на искането бракът да стане достъпен за междурасови двойки.

Но по това какво централно място заема тази аналогия в ЛГБТ-движението, можем да видим какво е отношението му към «хетеронормативистите» и най-вече към християните. Християните за него са точен аналог на Ку-Клукс-Клан. Човекът, който смята брака за съюз на мъж и жена, е напълно идентичен на расиста, борещ се за расова чистота, и заслужава същото отношение.

Искането за включване на Католическата църква, например, в официалния списък на «групите на омразата» заедно с Ку-Клукс-Клан и различните неонацистки групи поради нейното отношение към «еднополовите бракове» беше заявено още през 2013 г. и бе съвършено логично следствие от съответната идеология. Тази тенденция само се засили, когато през последните години особено развитие получи буквата «Т» в «ЛГБТ» — трансджендърите.

Признаването на «смяната на пола» за «човешко право», а всяко неодобрение на тази практика — за проява на престъпна «трансфобия», доведе до това, че на мъжете, самообявили се за жени, бе дадено «право» да се ползват от женските съблекални и душове въпреки опасността, която това представляваше за жените и момичетата, и престъпленията, които започнаха да се вършат поради това. Нещо повече, на мъжете престъпници, в това число и изнасилвачите, стана лесно да попаднат в женски затвор, с по-мек режим, просто като заявят, че се «идентифицират като жени».

Оплакванията на жените затворнички от насилието, на което ги подлагат техните «съкилийнички», се потискат като израз на все същата «трансфобия». Показателно в това отношение е постановлението на Върховния съд на Англия и Уелс по повод оплакването на една претърпяла насилие жена. Съдът постанови, че поставянето на мъже, осъдени за изнасилване, в женски затвор е напълно законно, щом те се «идентифицират като жени».

Особено разрушително се оказа трансджендър-движението за децата и тинейджърите: всичките им психологически проблеми се приписват на това, че са се «родили в неправилно тяло» и се нуждаят от «смяна на пола». По официални шведски данни броят на момичетата, които се смятат за момчета, е нараснал в тази страна от 2008 до 2018 г. на 1500%.

Децата и тинейджърите получават в началото тъй наречените puberty blockers — тежки хормонални препарати, блокиращи нормалния процес на полово съзряване, а след това се подлагат на осакатяваща операция, която трябва да придаде на тялото им сходство с тяло от противоположен пол.

Всички възражения срещу тази човеконенавистна практика (а те могат да се чуят не само от християни) се третират като «трансфобия». Нещо повече, принудителното натрапване на ЛГБТ-идеологията придобива юридически характер, което неизбежно води до нарушаване на правата както на християните, така и на гражданите изобщо. 

Идеологически натиск и юридическа принуда

Вече всички са чували за юридическите битки, тормоз и преследвания, свързани с опитите за принуда на дребните предприемачи-християни да обслужват ЛГБТ-мероприятията. Като ярък пример за това може да послужи например историята на хлебаря Джак Филипс, който години наред беше принуден да се брани от опитите на ЛГБТ-активистите да унищожат неговия бизнес. 

Тези битки се водят с променлив успех — днешният сравнително по-консервативен състав на Върховния съд на САЩ нерядко излиза с решения в полза на вярващите.

Но не можем да не забележим, че общият юридически фон в страните на Запада се движи към криминализация на християнската вяра и пастирска практика.

Една от проявите на държавния характер на ЛГБТ-идеологията в страните на Запада е забраната за т. нар. «репаративна терапия», т.е. на опитите да се помогне на даден човек (при негово желание) да остави хомосексуалния начин на живот.

Както например съобщава радио «Дойче веле», «бундесратът одобри закон, забраняващ тъй наречената репаративна терапия, която смята за своя цел промяната на сексуалните предпочитания на човека в посока хетеросексуалност. Провеждането на подобни процедури може да бъде наказано с една година затвор, а рекламата и посредничеството – с глоба до 30 хиляди евро».

В съобщението е специално уточнено, че «тези опити се правят не само от лекари, психолози и психотерапевти, но и от представители на църкви и религиозни общини».

Тоест свещеникът, който помага на своя енориаш да скъса с хомосексуалния начин на живот (което е негов пастирски дълг), по този закон извършва престъпление.

В Британия, където забраната за «репаративна терапия» все още се готви да бъде въведена, известният адвокат Филип Ховерс пише, че тази забрана ще направи много всекидневни действия на християните незаконни, включително общуването в училище и вкъщи.

Смята се, че психологичните консултации, които трябва да помогнат на възрастния по негово желание да остави хомосексуалния начин на живот, вредят на здравето му; а в същото време чудовищните хормонални дози и осакатяващите операции, които имат за цел «смяната на пола» на едно дете, не вредят на ничие здраве — напротив, опитите за разубеждаване на децата трябва да се разглеждат като престъпление.

При това в редица страни законът забранява дори на родителите да пречат по какъвто и да е начин на своите деца-«трансджендъри». Например, канадецът Роб Хугланд беше осъден на 6 месеца затвор, защото използвал думичките «тя» и «нея» по отношение на своята 14-годишна дъщеря, която се «идентифицира като момче».

Роб Хугланд

Нападения и актове на вандализъм

Общата враждебност към християнската вяра, насаждана както от медиите, така и от властите, води до нарастваща вълна от нападения и актове на вандализъм срещу църкви, които почти не привличат вниманието на медиите и предизвикват доста вяла реакция от страна на властите.

Както съобщава Институтът «Гейтстоун» в своя наскоро публикуван доклад, през 2019 г. Западна Европа е била залята от нечувана вълна на антихристиянски вандализъм. Институтът

«анализира хиляди публикации във вестниците, полицейски отчети, парламентарни проучвания и съобщения в социалните мрежи от Британия, Франция, Германия, Ирландия, Италия и Испания. Изследванията показват, че около три хиляди християнски обекти църкви, училища, гробища и паметници са били подложени през 2019 г. на вандализъм, разграбване или осквернение рекордно ниво на прояви на антихристиянско кощунство.

Най-много нападения срещу християнски обекти бяха отбелязани във Франция, където църкви, училища, гробища и паметници са претърпявали разгром, осквернение или подпалване със средна скорост три инцидента на ден. В Германия, както се вижда от отчетите около два инцидента на ден.

Хората, които извършват такива атаки, включващи подпалвания, ограбвания, гаври, изпражняване и уриниране в светите места, осквернения, оставяне на сатанински надписи и вандализъм, рядко биват хващани. Но дори и в този случай полицията и медиите често крият информацията за тяхната самоличност и произход. За задържаните често казват, че те страдат от душевни разстройства; затова антихристиянските нападения обикновено не се окачествяват като «престъпления от омраза»...

При нападенията срещу католически църкви особено често се подлагат на осквернение Светите Дарове, а статуите на Иисус и Дева Мария се трошат и подлагат на издевателства».

По сведения на авторите на доклада, част от нападенията се извършват от екстремистки настроени бежанци, пристигнали наскоро в Европа, но те са отговорни далеч не за всички подобни случаи. Както се казва в доклада,

«някои нападения, особено против Римокатолическата църква, която някои радикални феминистки и радикални секуларисти възприемат като символ на патриархалната власт и авторитет, имат политически характер. Нападенията от този род включват обезобразяване на църквите и религиозните символи с политически надписи най-често с анархистичен или феминистки характер. Например, в швейцарския град Женева прочутият паметник на протестантската Реформация, известен като «Стената на Реформацията» беше вандализиран с оцветяване, имитиращо дъгоцветното знаме на ЛГБТ».

«Стената на Реформацията» в Женева след акт на вандализъм

Разрушена статуя на Мария Магдалина в параклиса «Св. Пилон», Франция

Докладът съдържа и ред други подробности, които не можем да цитираме тук поради ограничения обем на тази статия. 

Някои изводи

Налагането на новата тоталитарна идеология на Запад — идеология, която изисква от всички безусловно съгласие с нейното учение, и преди всичко радикално преразглеждане на естествените представи за семейството, брака и самата природа на човека като мъж или жена — означава неизбежно орязване на свободата на вероизповедание и социален остракизъм по отношение на християните. Впрочем, не само на християните — тази идеология потиска и свободата на словото, и свободата на научното изследване. Но това вече е тема за отделно изследване. За нас като християни е важни да си даваме сметка, че имаме работа не с движение за защита на нечии права, а с антихристиянска тоталитарна идеология с глобални претенции.

Mospat.ru

Превод: Андрей Романов

Автор на статията
Споделяне:
Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Светейшият Патриарх Кирил: Ние ще защитаваме Йерусалимската Патриаршия

07.01.2022

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Българската Православна Църква във връзка с кончината на протопрезвитер Николай Шиваров

05.01.2022

Книгата на Светейшия Патриарх Кирил «Мисли за всеки ден от годината» излезе на чешки език

16.12.2021

Приветствие на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил до участниците в конференцията «Теологията в научно-образователното пространство»

02.12.2021

Поздравление на Предстоятеля на Грузинската Православна Църква към Светейшия Патриарх Кирил във връзка със 75-годишния му юбилей

01.12.2021

Светейшият Патриарх проведе среща с представителите на Координационния комитет за насърчаване на социалните и други инициативи под егидата на Църквата и Съвета на Фонда за подкрепа на християнската култура и наследство

30.11.2021

Лидери и представители на Древните Източни Църкви поздравиха Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил по случай 75-годишнината му

27.11.2021

Поздравление на Предстоятеля на Румънската Православна Църква по случай 75-годишнината на Светейшия Патриарх Кирил

26.11.2021

Поздравление на Предстоятеля на Антиохийската Православна Църква по случай 75-годишнината на Светейшия Патриарх Кирил

25.11.2021

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил във връзка с гибелта на хора след пожар в дом за възрастни в българския град Варна

24.11.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Румен Радев по повод преизбирането му на поста Президент на България

24.11.2021

Поздравление на Блажения Йерусалимски Патриарх Теофил III до Предстоятеля на Руската Православна Църква по повод 75-годишнината от рождението му

24.11.2021

Съболезнования от Патриарх Кирил във връзка с гибелта на хора при автокатастрофа в Западна България

23.11.2021

Предстоятелят на Сръбската Православна Църква поздрави Светейшия Патриарх Кирил със 75-годишнината

20.11.2021

Предстоятелят на Православната Църква на Чешките земи и Словакия поздрави Волоколамския митрополит Иларион с 20-годишнината от архиерейската му хиротония

21.01.2022

Митрополит Иларион изпрати поздравление на Предстоятеля на Българската Православна Църква по случай имения му ден

21.01.2022

Митрополит Иларион: Църквите ще трябва да вземат нестандартни решения

12.01.2022

Митрополит Иларион: необходимо е да направим всичко възможно за да запазим християнското присъствие на Светите Земи

07.01.2022

Председателят на ОВЦС изрази съболезнования във връзка с кончината на протопрезвитер Николай Шиваров

05.01.2022

Митрополит Иларион: трябва да се направи всичко, за да няма война – нито световна, нито локална

03.01.2022

Митрополит Иларион разказа за създаването на Патриаршеска екзархия в Африка

03.01.2022

Волоколамският митрополит Иларион: вярваме, че съборният разум на Църквата може да излекува разкола

02.01.2022

Митрополит Иларион: Православните и католиците трябва да взаимодействат, за да подобрят положението на християните в Близкия Изток

27.12.2021

Митрополит Иларион: Патриархът и Папата ще обсъдят начините за оцеляване на християните

23.12.2021

Междурелигиозният диалог и мирът между религиите

21.12.2021

Митрополит Иларион: заплахата за присъствието на християните в Светата Земя не може да не предизвиква загриженост в Руската Църква

16.12.2021

Митрополит Иларион: подкрепеният от Константинополския Патриарх разкол нанася рана на целия украински народ

12.12.2021

Митрополит Иларион: конструктивните отношения между Русия и САЩ са необходими за безопасността на целия свят

12.12.2021

Митрополит Иларион: за никакво обединение на православните и католиците не става дума

12.12.2021

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب