Главна страница Новини
Интервю на управляващия делата на Украинската…

Интервю на управляващия делата на Украинската Православна Църква митрополит Борисполски и Броварски Антоний

Управляващият делата на Украинската Православна Църква митрополит Борисполски и Броварски Антоний даде интервью на украинския информационен телеканал Newsone.

– Как Украинската Православна Църква се готви за Литийното шествие през 2021 г.?

– Както и през предишните години. Вярващите в своите енории и епархии формират групи поклонници за Литийното шествие в столицата, а ние тук със силите на Киевската митрополия се занимаваме с въпросите на организацията на всички необходими мероприятия. А спектърът им е широк – от това, къде ще бъдат настанени пристигащите в столицата, до съгласуване с властите на процедурните моменти, свързани с провеждането на Литийното шествие.

Ще отбележа, че особено внимание сме отделили на въпросите, свързани с карантинните мерки. Първо, свещеноначалието на Църквата призовава всички вярващи, които не се чувстват добре, да се въздържат от пътуване до столицата. Второ, във всички автобуси, на които хората от епархиите ще се отправят за Киев, преди заминаването на автобусите ще се прави измерване на температурата на пътниците. Освен това се предвижда активно използване на медицински маски от поклонниците.

Твърде много разчитаме и на ефективната работа на онези държавни органи, които ще осигуряват безопасността на нашето шествие. Та нали с оглед на сложната политическа ситуация, създала се в последно време, а също и на съществуването на определени сили, насочени към разклащане на обществената обстановка, може да се случи всичко.

Имам предвид най-вече заплахата от провокации, чиято цел може да бъде информационната дискредитация на нашата Църква. За съжаление, през предишните години ние сме се сблъсквали с подобни неща. Например, когато действията на един провокатор, влял се в молитвеното шествие със забранена политическа символика, някои медии се опитаха да представят като позиция на цялата Украинска Православна Църква.

Надяваме се, че през тази година нищо няма да помрачи нашия голям празник. Та нали това е наше общо дело и наш общ интерес – към Господа с молитва за Украйна и за нашия народ едновременно да се обърнат стотици хиляди вярващи сърца. Силата на една такава молитва е наистина огромна.

– Ще бъде ли поканен президентът Владимир Зеленски да участва в Литийното шествие?

– Ние нямаме традиция да изпращаме съответни покани на висшите държавни служители. И работата дори не е в конституционната норма за отделеността на Църквата от държавата.

Участието в общата молитва трябва да е винаги зов, идещ от сърцето. Ако някой от върховните държавни мъже, бидейки православен, усети такъв сърдечен зов, ние винаги с радост ще го подкрепим.

Главното е това да не бъде някакво «задължение» или формалност. Та нали не става дума за политически митинг или събрание.

Тук е важен моментът на искреността и вярата. Ако той присъства, то всеки човек – бил той министър или обикновен работник – ще бъде чут от Бога.

– Очаква ли се, че в Литийното шествие ще има делегации от други Православни Църкви?

– Да, на молитвеното шествие ще присъстват официалните делегации на Антиохийската, Сръбската и Чешката Църкви. В тях влизат както епископи, така и свещеници и миряни.

Интересно е, че до голяма степен инициативата да се присъства на нашето Литийно шествие изхожда от самите представители на другите Поместни Църкви. Например, в деня на Покръстването на Русия бяхме посетени от група поклонници от Черна гора. За тях Литийното шествие на Украинската Православна Църква е събитие с всеправославно значение и мащаби.

В светлината на всичко това може да се каже, че мнозина вярващи от други страни с удоволствие идват в Киев, за да споделят със своите братя и сестри радостта от общата молитва към Бога.

– На какво ще бъде посветено тазгодишното Литийно шествие?

– Тази година то ще бъде посветено на темата за верността към Православието.

От една страна, трябва да се отбележи, че този аспект е много близък на всички нас, украинците. Та нали именно в борбата за православната вяра, в защитаването ѝ се е формирал нашият национален идентитет, нашето колективно и държавно съзнание.

Да си спомним историята. Какво са вършели онези сили, които на един определен етап са владеели част от територията на страната ни? Те се опитвали да размият нашата идентичност, да ни превърнат в част от своя народ, да властват над нас не само външно, но и вътрешно. С тази цел са били предприемани различни акции, но главната от тях е била атаката срещу нашата Православна вяра. Смятали са, че ако се откажем от нея, ще могат успешно да ни асимилират. Фактически е ставало дума не само за духовно, но и за политическо, културно и т. н. прекодиране на съзнанието на украинския народ.

Нашите предци са разбирали чудесно това и затова са се борели за вярата си до край. Именно поради тази причина сега ни предстои с всички сили да пазим онова, за което предишните поколения украинци са давали всичко, в това число и своя живот.

Това, разбира се, е трудна задача. Защото църковният разкол, посят в нашата страна, даде реколта във вид на вражди, конфликти и различни планове за унищожаване на каноничното Православие. Нещо повече, на този етап с разкола се опитват да подменят истинската Украинска Православна Църква, забравяйки, че чистата вода не може да се замени с мръсна без вреда за духовното здраве на целия народ.

Именно затова е толкова важна темата за верността към светото Православие. Ако отпаднем от него, ако се поддадем на изкушението да заменим Бога с нов златен телец, зад който се крият определени политически и идеологически концепции, то нашата съдба е да станем суха вейка, откъсната от животворната лоза, която е Христос. А, както знаем, сухата вейка има само една съдба. И тя е много незавидна.

От друга страна, струва си да помним и това, което се върши извън пределите на страната ни.

Въпросът не е дори в това, че блатото на признаването на украинския разкол се въвличат едни или други Поместни Църкви, което създава заплаха за разделение на цялото световно Православие. Пред очите ни силите, легализирали украинския разкол, формират своя собствена версия на «православието». И тази версия е наистина плашеща, защото от нея вее студът не само на огромна гордост, но и на отпадане от истинската вяра.

Какво да кажем, например, за неотдавна казаните думи на главата на Гръцката архиепископия в САЩ архиепископ Елпидофор, че към Бога водят множество пътища? С това този йерарх постави публично на едно ниво всички религии, изравни ги, а това според православното вероучение си е откровена ерес.

На фона на тези и други подобни крачки на Фенер се появява закономерният въпрос – къде ще заведе украинските православни християни Константинополската Патриаршия, след като в много отношения тя вече открито отрича основите на православната вяра? Сигурен съм, че всички разбират риторичния характер на този въпрос и това, защо темата за верността към светото Православие е днес толкова актуална.

– В какво количествено и качествено състояние посреща Украинската Православна Църква Литийното шествие от 2021 г.?

– Слава Богу, нашата Църква въпреки последните години на натиск и системно нарушаване на правата на вярващите продължава да се развива и да расте.

Особено радостно е, че постепенно се строят нови храмове за общините, които пострадаха от нападенията на привържениците на «ПЦУ». Последен пример е освещаването на 24 юли на храма в с. Буща, Ровенска област, който бе построен вместо църквата, заграбена през 2019 г. със сила и взлом.

Ако ли пък говорим за цифри, то Украинската Православна Църква днес е: 110 епископа, 53 епархии, 12 456 свещенослужители, 12 374 енории, 4 548 монаси, 255 манастира.

Съответните изменения и окончателните показатели за 2021 г. ще бъдат обобщени в моя отчет към края на текущата година.

– Колко хора очаквате да видите на Литийното шествие?

– Никога сме гонели цифри в това отношение. Колкото и хора да дойдат, важно е, че се извършва съборна молитва, че всички в единен молитвен порив ще молят Бога за милост към нашата родна земя.

Разбира се, факторът пандемия и нейните последици може да внесе определени корективи в броя на участниците в молитвеното шествие. Но не това е главното. Та нали през миналата година изобщо нямахме възможност да проведем Литийното шествие. А през тази година Господ ни дари тази милост.

Споделяне:
Поздравително послание на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Албанската Църква във връзка с 50-годишнината от архиерейската му хиротония

19.11.2022

Поздравително послание на Светейшия Патриарх Кирил до Блаженейшия Митрополит на Чешките земи и Словакия Ростислав във връзка с 10-годишнината от архиерейската му хиротония

18.11.2022

Престави се в Господа Блаженейшият Архиепископ Кипърски Хризостом II

07.11.2022

Йерарси на Сръбската Православна Църква съслужиха на Светейшия Патриарх Кирил на Литургия в Успенската катедрала в Кремъл

18.10.2022

Светият Синод разгледа редица въпроси от сферата на външните църковни връзки

13.10.2022

Приветствие на Светейшия Патриарх Кирил към участниците в VII Конгрес на лидерите на световни и традиционни религии

14.09.2022

Руската Църква призна за автокефална Църквата - Сестра Македонската Православна Църква – Охридска Архиепископия

25.08.2022

Светейшият Патриарх Кирил отговори на въпросите на участниците в  IX фестивал «Вяра и слово»

22.10.2021

Нашето единство е в силата на руския дух: Русия и сънародниците в един променящ се свят

15.10.2021

Заявление на Патриарх Московския и на цяла Русия Кирил за резултатите от тристранната среща на духовните лидери на Азърбайджан, Армения и Русия

13.10.2021

Състоя се среща на Предстоятеля на Руската Православна Църква с Върховния Патриарх и Католикос на всички арменци

12.10.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Филипополския митрополит Нифон по случай избирането му за постоянен член на Светия Синод на Антиохийската Православна Църква

12.10.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до главата на Духовното събрание на мюсюлманите в Русия мюфтия А.Р. Крганов

10.10.2021

Съболезнования на Светейшия Патриарх Кирил във връзка с кончината на Йорданския архиепископ Теофилакт

09.10.2021

Поздравление на Светейшия Патриарх Кирил до Предстоятеля на Православната Църква в Америка във връзка с неговото тезоименитство

09.10.2021

Председателят на Отдела за външни църковни връзки се срещна с президента на Татарстан

25.11.2022

Изказване на Волоколамския митрополит Антоний на конференцията «Религиозното многообразие и националното единство»

24.11.2022

Председателят на ОВЦС честити на Блаженейшия Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий 50-годишнината на архиерейската му хиротония

19.11.2022

Председателят на ОВЦС честити на Предстоятеля на Православната Църква на Чешките земи и Словакия 10-годишнината на  архиерейското му служение

18.11.2022

Волоколамският митрополит Антоний се срещна с Коптския Патриарх Тавадрос II

07.11.2022

Волоколамският митрополит Антоний пристигна в Египет

06.11.2022

Волоколамският митрополит Антоний участваше в тържества на Йерусалимската Патриаршия

05.11.2022

Председателят на ОВЦС взе участие в откриването на междурелигиозен форум в Рим

24.10.2022

Светият Синод разгледа редица въпроси от сферата на външните църковни връзки

13.10.2022

Председателят на ОВЦС се изказа на заключителното заседание на VII Конгрес на лидерите на световни и традиционни религии в столицата на Казахстан

15.09.2022

Изказване на Волоколамския митрополит Антоний на закриването на VII Конгрес на лидерите на световни и традиционни религии

15.09.2022

Състоя се среща на делегацията на Московската Патриаршия с Римския Папа Франциск

14.09.2022

Изказване на председателя на ОВЦС Волоколамския митрополит Антоний при откриването на VII Конгрес на лидерите на световни и традиционни религии

14.09.2022

Състоя се среща между Волоколамския митрополит Антоний и Предстоятеля на Йерусалимската Православна Църква

13.09.2022

Коментар на Волоколамския митрополит Антоний по повод приемането на документа на ССЦ «Войната в Украйна, мирът и справедливостта в европейския регион»

08.09.2022

Обратна връзка

Полета отбелязани * са задължителни за попълване

Да се изпрати обръщение
Рус Укр Eng Deu Ελλ Fra Ita Бълг ქარ Срп Rom عرب